— През останалата част от днешния работен ден ще вземаме образци от тъкани. Ще извадим зъби за изотопен анализ, за да установим къде е живял, когато зъбите са израствали. Вероятно ще ни трябват повече от един зъб, защото така ще успеем да определим по-точно и възрастта му. Ще трябва и материал от бедрената кост за изотопен анализ, за да разберем къде е живял през последните десет–петнайсет години от живота си. Всичко това ще се анализира в университета с помощта на масспектрометър. Ще вземем и проби от косата и ноктите за токсикологичен анализ и за да проверим дали в тях не се намират следи от поемани от него хранителни вещества. Ще проверим и съдържанието на стомашно-чревния тракт, за да се позабавляват и специалистите по палеоботаника. Ще се опитаме да осигурим достатъчно количество мека тъкан за ДНК–анализ и за токсикологично изследване. А когато всички изследвания приключат, ще имаме доста по-ясно представа за личността на този мъж. Независимо от това дали наистина е Флечър Крисчън или не, той няма да успее да се укрие от нас.
Ривър погледна право в обектива.
— А когато узнаем кой е той, може би ще успеем да предположим и кой го е убил.
Събитията от онази съдбоносна нощ са били описвани от неколцина свидетели. Моят брат Едуард ми показа всички тези описания, и трябва да кажа, че ги считам общо взето за точни, когато става дума за фактите, но за доста неистинни, ако говорим за изказаните предположения по отношение на мисли и подбуди. Това, което държа да подчертая ясно и категорично в своя защита, е, че не съм искал лейтенант Блай и спътниците му да загинат или да бъдат принудени да се изложат на опасностите на това ужасно плаване през Тихия океан в малка лодка. Когато ги свалихме на лодката от „Баунти“, пред нас се виждаше суша, до която те можеха да се доберат съвсем лесно. Мореплавател с опитността на Блай, който при това познаваше отлично онези води, би трябвало да е наясно, че може незабавно да стигне дотам. Не е имало никаква нужда всички да бъдат подложени на такива мъки — освен непобедимата суета на Блай. В резултат на това плаване той се е превърнал в герой, но всички са можели да загинат заради него. Това е най-краткото възможно обяснение на характера на този човек.
19
Инспектор Дона Блеър приключи и с последния предполагаемо важен документ на бюрото си, и хвърли поглед към общото помещение.
— Кумар! — подвикна тя.
Младият следовател, чиято задача бе издирването на Джейн Грешам, вдигна тревожно поглед.
— Да, госпожо Блеър?
— Ела тук.
Дона забарабани с пръсти по бюрото, докато го чакаше да дотича в кабинета й.
— Намерихте ли вече Джейн Грешам?
— Не, госпожо, но успях да установя къде работи — в Центъра за литературни анализи към университета „Куин Мери“ в Лондон, но оттам не можаха да ми дадат друг адрес, освен онзи в Маршпул. Момичето, с което разговарях, твърди, че Грешам била някъде в творчески отпуск и предположи, че ръководителката на катедрата знае къде. Уговорихме се тя да ми се обади.
— Господи, а онзи униформен полицай още виси пред вратата й — това са разходи, които не можем да си позволим. Нали знаете как вървят разследвания като сегашното — не е от онези, които привличат вниманието на обществеността, следователно не ни отпускат и много пари.
— Не мислите ли, че онова хлапе би се появило досега, ако имаше намерение да се укрие там? — следовател Кумар беше все още достатъчно неопитен, та да смята, че ще си спечели някоя червена точка, ако се опитва да изтъква пред шефа си неща, които и без това се набиват на очи.
Дона подбели очи.
— А може би се крие някъде наблизо и изчаква суматохата да се уталожи, за да се прибере в обичайното си убежище — тя въздъхна. — Не отменяйте наблюдението. Проверихте ли вече дали в телефонния указател за Езерната област има регистрирани хора с фамилията Грешам?