— Сам и Джонатан произхождат от много поколения местни жители. А ако погледнем шест поколения назад — продължи Матю, застанал зад момчетата, и плъзна пръсти по клоните на родословните дървета, — установяваме нещо много интересно. Ето, това е пра-пра-прапрадядото на Сам, Артър Клулоу. А това е пра-пра-прапрабабата на Джонатан, Мей Брамли. Преди да се омъжи, се е казвала Мей Клулоу. А после, ако погледнем към още по-горния клон на родословното дърво, ще видим, че семействата на Джонатан и Сам имат общ корен — бракът на Арнълд Клулоу и Доркас Мейсън през август 1851 година — той разроши косите на момчетата.
— Така че ако тялото в торфището е маймуната — праотец на Сам Клулоу, Джонатан, излиза, че и ти си с маймунски произход.
Джейн потри очи, но когато ги отвори отново, те бяха все така уморени и чувството, че има пясък под клепачите, не изчезна. Едно беше ясно — никой никога не се е опитвал да попълва четливо енорийските регистри. Разкривени почерци се редуваха с миниатюрни буквички, завъртулките я объркваха, съкращенията я озадачаваха. Дори с помощта на лупа беше извънредно трудно да разбере смисъла на някои записки. Не завиждаше на нещастниците, въвеждали в компютърната база данни регистрите, които вече бяха достъпни онлайн. Но това я накара и да се запита доколко може да се вярва на достоверността на онлайн версиите. Тя самата беше привикнала да чете стари ръкописи, и въпреки това имаше записки, които я караха да се предаде, други, които разчиташе с огромно усилие, и трети, чието тълкувание беше спорно. Възможно ли беше някакъв тъкач от Амбълсайд да кръсти през 1851 година сина си Ендокрин? Струваше й се невероятно, но така й не можа да намери друга дума, която да отговаря на драскулките на листа.
Задачата, която си бе поставила, беше не само уморителна, но и доста по-скучна от обичайните й занимания. Най-често, когато проследяваше нещо, свързано с научните й интереси, Джейн попадаше на любопитни странични находки, които облекчаваха досадата от търсенето. Но архивите на графството не предлагаха нищо друго, освен досада.
Джейн въздъхна и се обърна към следващия покрит с прах том. Искрено се надяваше Дан да има повече късмет от нея.
Джейк седеше по турски на леглото. Лаптопът му беше отворен пред него. Връзката през телефона беше дразнещо по-бавна в сравнение с безжичния достъп, но той предпочиташе да не се отдава на пиратските си занимания публично. Беше заредил пощата на Джейн и бе установил със задоволство, че както и очакваше, тя не беше изтрила паролата си. Поколеба се за миг. Това, което имаше намерение да направи, беше извънредно непочтено. Никак не му беше приятно да мисли за себе си като за непочтен човек. Но от това зависеше бъдещето му. Честно казано, нямаше защо да придиря на малко непочтеност тук-там, ако само това го делеше от най-голямото литературно откритие на столетието.
Този аргумент му беше напълно достатъчен, за да преодолее скрупулите си. Пощенската кутия на Джейн беше пълна със съобщения, които бяха вече прочетени и запаметени в папка „Нови“ — Джейк знаеше от опит, че това са писма, на които още не е отговорила, или такива, които държи да има под ръка, защото съдържат нещо, което може да й потрябва за справка. В кутията имаше само едно непрочетено съобщение, и когато видя от кого е, любопитството му се разгоря още по-силно. Щом Антъни Катоу пишеше на Джейн, това най-вероятно имаше някаква връзка с нейното проучване. Но ако прочетеше писмото преди Джейн, тя щеше да разбере, че някой е влизал в пощата й. А освен него самия никой не разполагаше с необходимите данни. Ако тя се досетеше, шансовете му да я привлече на своя страна щяха да пропаднат изцяло.
Другата възможност беше да отвори писмото и после да го изтрие. Ако се окажеше, че съдържа нещо важно, винаги можеше да изпрати фалшив мейл от Джейн до Антъни с молба да изпрати писмото повторно. За да не си позволява да се разколебае, той отвори незабавно писмото.
„Мила Джейн,
Днес се свързах със специалисти от отдела за документи на Британската библиотека и те се съгласиха да проверят автентичността и произхода на писмата. Браво на теб, задето ги намери и прецени правилно потенциалната им значимост.