Сутринта, когато се довлече обратно до автогарата, вече подлагаше плана си на сериозни съмнения. Може би просто трябваше да потърси най-близкия полицейски участък и да се предаде. Там надали би било по-неприятно от това, което изтърпя последната вечер. Но когато изяде един сандвич с бекон за закуска и го поля с една кола, увереността й започна да се възвръща. Качи се на автобуса, който потегляше в 7.22 за Банбъри, твърдо решена да се добере до Фелхед. Не беше много наясно какво би могла да направи за нея Джейн. Но Джейн беше единственият възрастен човек в нейния свят, който според нея би могъл да помогне. Пък и освен това именно Джейн я набута в цялата тази каша. Следователно сега Джейн трябваше да я измъкне.
Често съм се питал какъв ли капитан бих станал, ако някога имам късмета да бъда господар на свой кораб. Признавам, нерядко по време на плаването ни към Южните морета си казвах, че ако бях на мястото на капитана, бих постъпил по друг начин. Но прилагането на тези идеи на практика не беше никак лесно. Знаех, че трябва да овладея жестове и поведение, което да убеди екипажа, че предприеманите от мен мерки са за тяхно добро, че заслужавам тяхното уважение и че съм достоен да поема командването. Искаше ми се да въведа дисциплина, без да налагам еднолично мнението си, затова и от самото начало окуражавах хората да се събираме и обсъждаме заедно какво да предприемем по-нататък. На втория ден след бунта наредих да се нарежат най-горните платна, и от тях да се ушият униформи за екипажа. Пожертвах част от своята униформа, за да се направят от нея сини кантове за всички. От една страна се надявах, че така ще впечатлим повече туземците, от друга вярвах, че по този начин ще събудя дух на другарство между подчинените си, а и ще ги приуча към спретнатост. Лично надзиравах разпределението на притежанията на тези, които потеглиха с Блай. Накратко, опитвах се да се държа като такъв капитан, при какъвто сам бих избрал да служа.
20
Матю не успя да прикрие задоволството си, когато пристигна както всеки петък на чай с Гейбриъл, и установи, че Джейн я няма. В отсъствието на Джейн всички слушаха само него, рядко се случваше някой да оспори мнението му, появата му се посрещаше възторжено, като че ли бе равносилно на безценен дар за близките му — нещо, в което той бе напълно убеден.
Затова и обичаше да води Гейбриъл на чай при баба му и дядо му. Разбира се, те създаваха истинска суматоха около детето, но Матю приемаше това като облекчаване на собствените му по-неприятни задължения около гледането на Гейбриъл. Той наистина обичаше сина си, само че не беше във възторг от някои практически приложения на тази обич — като смяната на памперси и приготвянето на бебешка храна.
— Е, значи Джейн замина обратно за Лондон, така ли? — попита той почти веднага след като остави детето на покрития с парцалена черга кухненски под, и му даде цял куп играчки. — Така и очаквах — че много бързо ще й стане скучно.
— Тя съвсем не се отегчава — възрази Джуди. — Всъщност успя да постигне голям напредък. Вчера откри някакво писмо в центъра „Джъруд“ и тръгна рано сутринта за Карлайл. Ще се опита да открие в регистрите на графството какво е станало с някаква жена, която работела в дома на семейство Уърдсуърт.
— Чисто губене на време — отбеляза Матю с присмех. — Но така си е в академичния свят. Щом някоя измишльотина привлече вниманието им, хукват насам-натам с молби за спонсорство в ръка, и постоянно се опитват да изкрънкат пари отнякъде.
— Джейн изобщо не е такъв човек — заяви Джуди, седна на пода до Гейбриъл и започна да го гъделичка по коремчето. Детето загука и се разсмя. — Тя вярва искрено в това, което върши.
Матю обърна очи към тавана.
— Защо не се опита да поработи една седмица в действителния свят, да видим дали ще й хареса. Ако се опита да поеме моята работа дори само за седмица, ще капитулира незабавно.
Алан Грешам, който тъкмо влизаше в кухнята, чу последните думи на сина си. Не беше необходимо да пита кого има предвид Матю.
— Джейн работи в действителния свят, Матю. Работи в кръчма, преподава и на студенти. Всяко лято поема и някаква допълнителна работа, а освен това не занемарява основната си дейност. Не можеш да обвиняваш сестра си, че лентяйства и се надява на субсидии.