— Господи!
Говорителката продължаваше:
— Тенил Коул е изчезнала, откакто огънят опустоши апартамента на шестия етаж, в който бе открит убитият Джино Марли — образът отново се смени и на екрана се появи лицето на някакъв следовател пред познатите сиви бетонени стени на Маршпул.
— Правим всичко по силите си да открием Тенил — каза той. — Никой не я е виждал след стрелбата и пожара в апартамента, и ние сме много загрижени за нейната безопасност. Настоятелно моля нея самата и всички, които знаят къде се намира тя, да се свържат с нас.
Отново говорителката:
— Правителството обяви, че ще предприеме нови мерки за справяне с… — Алан намали звука и се обърна към Джейн. Тя беше побледняла и притискаше толкова силно Гейбриъл към себе си, че детето бе започнало да хленчи.
— За Бога! — Матю стана и посегна да вземе сина си. — Уплаши го!
Джейн му подаде мълчаливо Гейбриъл. Стоеше с широко отворени очи, прехапала долната си устна. Джуди я погледна, отиде при нея и я прегърна.
— Добре ли си?
— Ето ти сега Лондон — каза Матю. — Ако не са атентатори — самоубийци, ще са убийци. Човек не може да се чувства сигурен и в собствения си дом.
Алан поклати глава.
— Слава Богу, че се е случило, когато ти беше вече тук, Джейн.
Джейн се притисна в прегръдките на майка си.
— Знаех си аз, че не живееш на добро място — каза Джуди. По тона й личеше, че обвинява себе си. — Не трябваше да те оставяме да наемаш този апартамент. Ще видим какво можем да направим, за да си намериш друго жилище.
Джейн се измъкна от ръцете й и я потупа по рамото.
— Не е точно така, мамо. Човек като мен не е изложен на опасност. Тези неща се случват само в границите на определени групи. Саморазправи — това е техният живот, техният свят, който няма нищо общо с моя.
— А защо тогава се държиш, като че ли си видяла призрак? — попита Матю. Този път по изключение не се заяждаше. — Какво криеш от нас, Джейн?
Тя видимо се овладя.
— Просто познавам Тенил, това е всичко.
— Това чернокожо момиченце от снимката? Познаваш я? — попита баща й озадачено, сякаш някакъв непознат свят се бе докоснал до неговия. — Че как си се запознала с нея?
— Защо се учудваш — защото е цветнокожа, или защото е ученичка? — Джейн рядко разговаряше с такъв войнствен тон с баща си.
— Защото е замесена в убийство — това има предвид баща ти — намеси се вечната умиротворителка Джуди. — И въпросът е съвсем основателен. Откъде се познаваш с това момиче, което е издирвано за убийство?
— Тя не е издирвана от полицията в такъв смисъл, какъвто ти придаваш на думите. Търсят я, защото са загрижени за безопасността й — възрази Джейн.
— Така казват винаги, когато издирват избягал заподозрян — изтъкна Матю. — Е, откъде я познаваш?
— Живеем в един и същ блок. Един ден се заговорихме и установих, че обича поезия. Живее с леля си, която въобще не се интересува от нея, а и в училище никой не окуражава интересите й, затова понякога идва при мен да си поговорим за поезия, давам й книги за четене — Джейн поклати глава. — Просто не мога да повярвам.
— Искаш да ни убедиш, че това е единственото цветнокожо дете в този съмнителен комплекс, което е успяло да не се замеси в престъпна дейност? — попита скептично Матю.
— О, моля ти се, спести ми дребнавите си предразсъдъци — сопна се раздразнено Джейн. — Има предостатъчно напълно почтени хора, и бели, и цветнокожи, които живеят в Маршпул. Честно казано, като имам предвид до каква степен е била лишена от всякакви възможности, е същинско чудо, че Тенил е станала толкова свястно дете.
— Какво? Същото дете, което е обявено за общонационално издирване? — изсумтя иронично Матю. — Повече от ясно е, че има някои страни на живота й, с които изобщо не си запозната.
— Цялата тази история няма нищо общо с Тенил — настоя нетърпеливо Джейн. — Джино Марли, убитият, беше приятел на леля й. В каквото и да се е бил забъркал, то няма никаква връзка с Тенил. — Джейн се извърна рязко, защото не искаше майка й да види лицето й. Джуди винаги успяваше да я разобличи, когато лъжеше. — Качвам се горе. Искам да видя какво мога да отворя в интернет, да разбера нещо повече.
— Джейн… — подвикна след нея майка й, но тя не спря. Джуди погледна безпомощно към Алан. — Не бива да й позволяваме да се връща на това място. Достатъчно е и това, че постоянно се тревожим от тези бомбени атентати, а сега и това.