Не беше яла никакъв сандвич, но въпреки това й се повдигаше. Стомахът й се беше свил, когато чу думите на говорителката, а после, когато осмисли чутото, наистина й призля. Джино Марли беше мъртъв. Убит — застрелян с рязана пушка, както беше прочела, докато се ровеше из различни сайтове. Разкъсан до неузнаваемост само часове след като тя самата бе обяснила на Джон Хамптън каква опасност представлява същият този човек за дъщеря му. И дума не можеше да става за съвпадение.
Тя не беше искала, не беше очаквала нищо подобно. Мислеше, че Хамптън или някой от биячите ще предупредят Джино, най-много да го понабият, за да го стреснат. Не беше очаквала такива крайности. Беше навлязла слепешком в свят, чиито правила не разбираше. Не беше искала да предизвика, а да предотврати престъпление. Сега ръцете й бяха изцапани с кръв, смъртта на един, човек тежеше на съвестта й. Нищо в досегашния й живот не я беше подготвило за такова бреме.
Първият й порив бе да се обади в полицията. Но щом се позамисли, осъзна, че и дума не може да става. Длъжна беше да се съобрази с Тенил. Джейн изобщо не можеше да си обясни защо полицията я издирваше. Къде ли беше? Какво беше направила, че толкова държаха да я открият? Проклетият Матю беше прав — полицията не отправя такива апели, когато издирва невинни. По някакъв начин и Тенил се беше замесила във всичко това. Джейн не можеше да си обясни как бе станало това, но беше сигурна, че ако отиде в полицията, само ще навреди на своята приятелка.
Освен това не разполагаше с никакви доказателства, че Джон Хамптън е убил Джино. А ако ченгетата започнеха да го разпитват, той щеше да е наясно кой е споменал името му. Основното й опасение сега, когато издирването на Тенил беше така или иначе обявено публично, бе че Чука ще гледа на Джейн като потенциално слабото звено във веригата. Той изобщо не я познаваше — не можеше да знае дали би отишла в полицията или не. Сега, когато вече съзнаваше на какво е способен, тя не се и съмняваше, че той няма да се поколебае да й отмъсти по подходящ според него начин. А никак не й се искаше да умира.
Джейн потръпна въпреки уютната топлина в спалнята й. Беше спасила Тенил. Но не беше очаквала, че спасяването й ще има такава цена.
Имаше нещо опияняващо и будещо възторг в съзнанието, че сме свободни и плаваме по водите на океан, който малцина англичани са виждали. Но тези чувства се уравновесяваха от бремето на отговорността, която носех — трябваше да намеря сигурно убежище за моя екипаж. Хората, които ме бяха подкрепили, заслужаваха да живеят спокойно, над главите им да не е надвиснала постоянната опасност да бъдат разкрити и заловени — а ако се завърнехме в Отахейте, бихме изложили шансовете си за сигурност на риск. Всеки капитан, плавал из тези води, знаеше, че пристанището е добро и сигурно, затова и там акостираха прекалено много кораби, за да може островът да ни послужи за убежище. Дори да успеехме да убедим туземците да ни укрият, някой все някога щеше да ни издаде — било то неволно или умишлено. Прекарах много часове в капитанската каюта, разглеждайки картите и маршрутите на Блай, опитвайки се да намеря убежище за нас. Най-сетне се спрях на Тобуай, на триста и петдесет мили южно от Отахейте. Хвърлихме котва там на 24 май. Предполагах, че ще открием още един островен рай. Не бих могъл да направя по-погрешно предположение.
21
За първи път съзнанието, че се буди в собственото си легло, не съумя да подобри мрачното настроение на Джейн. Беше спала зле, будеше се на всеки час, усукана в чаршафите, преследвана от кошмари. Образът на Тенил, кървави сцени, пламъци и дим се сменяха с хаотични появи на собственото й семейство и приятелите й, лутащи се из безкрайните бетонни коридори на Маршпул. Чувство за вина притискаше тежко стомаха й. Очите я боляха, главата й тежеше, чувстваше се неспособна на свързана мисъл. Но обратно на очакванията й миризмата на пържен бекон, долитаща от долния етаж, подразни апетита й. Тя незабавно се намрази още повече, задето бе способна да изпита глад.
Стана с усилие от леглото и се помъкна към банята. Не можеше да разбере хората от поколението на родителите си — какво им пречеше да инсталират един приличен душ? Точно сега имаше нужда от пречистващ водопад гореща вода вместо такива жалки струйки. Съзнаваше, че желанието й има по-скоро символични, отколкото действителни основания, но от това преживяването под душа не ставаше по-приятно.