След половин час беше успял да се облече и да включи лаптопа. Екранът го измъчи с нечовешки силната си светлина, но той не се предаде и успя да влезе в интернет. Изпъшка отново, когато видя, че има мейл от Каролайн. Никак не му се искаше да го бомбардират с инструкции тъкмо днес, дори да бяха виртуални. Но все пак отвори писмото — нямаше друг изход.
„Добро утро, Джейк.
Опитах се да ти се обадя по мобилния телефон, но той е изключен. Да се надяваме, че си по следите на Джейн или разговаряш със специалистката по медицинска антропология. Така или иначе, прилагам резултатите от търсенето в семейните регистри. Както сам ще се убедиш, нашият човек е търсил много методично и е успял да се справи. Затова е добре да се ползва професионалист — въображението и познанията са му подсказали да опита с различни начини на изписване на името, като се вземе предвид, че става дума за епоха, когато грамотността е била все още относително понятие. Както виждаш, на брачното си свидетелство госпожица Мейсън е записана като Майсън. Можеш незабавно да се заемеш с издирването на нейни живи потомци. Дръж ме в течение.
Към писмото имаше прикачен файл с описание на родословното дърво на Доркас Мейсън — респективно Майсън. Съпругът й бил от Йоркшир, имали три деца, овдовяла рано. Излизаше, че после се е върнала в родния си Кокърмаут, тъй като бе починала там през 1887 година, а там се бяха венчавали и трите й деца. Прехвърляйки списъка докрай, Джейк установи, че тя има няколко преки потомци и помръкна. Тази работа щеше да се окаже доста сложна. После обаче си каза, че поне си струва усилието. Струваше си, и още как.
Реши да прегледа и пощата на Джейн, докато е онлайн. Искаше да се убеди дали не е постигнала още някакъв напредък, преди да започне да си губи времето със следи, които междувременно може да са се оказали непродуктивни. Когато отвори писмото на Дан, очакваше да попадне на резултати, сходни с тези, които му бе изпратила Каролайн. Установи обаче с радост, че Дан не се е справил.
— Типично за Дан — измърмори той. — Прекалено мързелив, или прекалено тъп, за да се сети да опита с друго изписване на името.
Накрая набра номера на Каролайн.
— Джейк, радвам се да те чуя — каза тя бодро.
— Прочетох мейла ти — отвърна той. — Впечатляващо постижение.
— Така мисля и аз. Сега вече наистина има за какво да се захванеш.
— Така е. Но все пак ми се струва, че ще е по-добре да се прикача към Джейн, ако успея. — „Така поне ще мога да спечеля малко време за себе си. Не съм длъжен да казвам на Каролайн, че засега Джейн няма никакви изгледи за успех.“ Каролайн мълчеше. — Хората вероятно ще приемат нейните мотиви за някак по-възвишени. Може би това ще й помогне да постигне по-добри резултати.
Каролайн се изкиска.
— Явно си работил прекалено дълго в обществения сектор, Джейк. Парите са основната движеща сила на този свят. Размахай достатъчно дебела пачка под носовете им и те с радост ще ти продадат и родната си баба, камо ли пък един куп мухлясала стара хартия. Парите, които ще им предложиш, ще им паднат като от небето, и те ще бъдат изключително щастливи да попълнят с такава солидна сума банковите си сметки. Зарът се търкулна в наша полза. Обземат ме добри предчувствия, скъпи. Очаквам от теб да се справиш блестящо. О, и ако все пак ти се открие възможност да възстановиш отношенията си с Джейн, не я пропускай. Ако не успееш, поне ти остава възможността да влизаш в пощата й.
— Да, да — отвърна Джейк, — наясно съм. — Възможността да шпионира бившата си приятелка и да укрива резултатите от настоящата пораждаше у него странно усещане за власт. Те може и да бяха решили да го отпишат, но той щеше да им покаже кой най-добре играе тази игра. — Ще ти се обадя по-късно.
— Ммм, представи си само как плувам в залива. Времето е прекрасно, трябва да побързаш, за да се върнеш тук, преди да се развали.
Тя затвори телефона. Джейк продължи да се взира в слушалката. Разсеяно, пренебрежително, снизходително — така разговаряше тя с него. Време беше да се докаже пред тези жени.
Джейн си мислеше, че майчинството се отразява добре на Даян, докато гледаше как снаха й слага Гейбриъл в креватчето да поспи. Докато работеше в банката, Даян беше от жените, които живеят на високи обороти, преливащата й енергия постоянно трябваше да се насочва нанякъде — или към професионалната кариера, или към нови и нови проекти за подобряване на дома им. Беше успяла да направи ремонта на кухнята почти сама, обади се на Алан само няколко пъти, когато работата налагаше участието на двама души. Беше достатъчно разумна да не се опитва да включва пословично несръчния Матю в някаква ремонтна дейност.