Той се усмихна.
— Не, госпожо Клулоу. Казвам се Джейк Хартнел. Дали бихте ми отделили няколко минути?
— Не и ако ще се опитвате да ми продадете нещо. Имам си двойни стъкла на прозорците, и харесвам кухнята си такава, каквато е. А ако става дума за помощ по къщата, моят внук Франк върши всичко необходимо тук.
— Това е похвално. Но аз не продавам нищо. Всъщност става дума за обратното. Това, което искам да обсъдим, може да е свързано с материална изгода за вас.
Стараеше се тонът му да вдъхва доверие.
— Да не би да предлагате летуване на разменни начала? Вече не пътувам в чужбина — откакто Мейвис Туайби преживя такъв кошмар, след като си счупи крака в Гърция. В тези чужди страни човек направо излага на опасност живота си, да знаете. На вас, младите, вероятно не ви се вярва, но си е така. А пък и тези терористи…
— Не предлагам разменно летуване, госпожо Клулоу. Исках да поговорим за прадедите ви.
Тя отдръпна главата си малко по-назад и повдигна вежди.
— Така ли? Вие сте вторият човек, който ме пита тези дни за прадедите ми. Всъщност третият, ако броим и нашия Сам.
Сърцето на Джейк се сви, когато чу думите й. Как бе допуснал да го изпреварят на последния етап? Беше толкова сигурен, че е по-напред от Джейн!
— Значи и друг се е интересувал? — попита той, опитвайки се да запази спокойствие.
— Да, нашият Сам — искам да кажа, моят правнук. От училище му възложили да проучва семейната история. Чудесно момче е Сам, гордост за баща си и майка си. Винаги успява да отдели време и за прабаба си — не само сега, когато искаше да научи нещо от мен, за да състави родословното ни дърво. Така или иначе, явно се е справил много добре. Така каза днес главният учител. Обади ми се специално, за да поговори с мен. Каза, че явно много съм помогнала на Сам и че искал да ми благодари лично.
Джейк разсъждаваше трескаво.
— Имате предвид Матю Грешам?
— Точно така. Познавате ли господин Грешам?
Джейк кимна.
— Познавам го, но съм по-близък със сестра му, Джейн. Виждал съм се с Матю няколко пъти.
Какво, по дяволите, ставаше тук? Нима Джейн бе успяла да преодолее обичайната враждебност на Матю, и то дотолкова, че той да се заеме да й помага?
Първоначалната подозрителност на Едит се изпари напълно, след като той доказа благонадеждността си с цитираните познанства.
— Е, заповядайте — не мога да стоя дълго права. Постоянно ме боли гърбът. Каквото и да ми предписват, не помага — продължи тя, въвеждайки го в стъписващо претъпкана, но свръхестествено чиста дневна. Нито една вещ тук не бе оставена в първоначалното си състояние. Прозрачна найлонова пътечка покриваше килима в тази му част, по която се минаваше от вратата към креслата. Самите кресла бяха покрити с калъфи, а върху калъфите имаше допълнителни покривчици на облегалките и подлакътниците. Рамките на снимките бяха украсени с панделки от онези, които слагат в цветарниците на букетите. Дори книгата, която Едит четеше, бе с плътна пластмасова подвързия. В стаята се носеше натрапчив мирис на ароматизатор и препарат за лъскане на мебели. Джейк беше искрено учуден, че домакинята не го помоли да се събуе и да си сложи специални калцуни, от тези, с които се влиза в лаборатории и болнични отделения.
— Доктори! — продължи пренебрежително Едит, отпускайки се в креслото, което бе най-близо до камината. — Какво ли знаят пък те? Предпишат едни таблетки, и току се окаже, че не можеш да движиш ръцете си, защото новите таблетки влизали във взаимодействие с другите, които вземаш от по-рано. За кръвно, за сваляне на холестерола, за сърцето — ако ме разтърсите, сигурно ще започна да дрънкам, пълна съм с хапчета. Не знам какво бих правила, ако не ми помагаха децата. Седнете, млади човече, недейте да стърчите така като наказан.
Джейк приседна внимателно на ръба на едно кресло.
— Благодаря ви. Много мило, че се съгласихте да поговорим.
Едит изсумтя.
— На моите години само се чудим с какво да си запълним времето. Когато бях млада, все ми се искаше денонощието да има повече часове. А сега от закуска, докато дойде време да си лягам, минава сякаш цяла вечност. Да, имам предостатъчно време, за да си побъбрим, моето момче. И така, какво у моите прадеди може да събуди такъв интерес, че човек като вас да дойде чак до Лангмиър Стайл? Защото вие не сте тукашен, нали?
Джейк поклати глава.
— Живея в Лондон. Занимавам се със стари ръкописи. Работех за Британския музей, а сега съм частен посредник между купувачи и продавачи.