Едит го изгледа озадачено.
— Не разбирам какво общо може да има това с мен и моето семейство.
— Интересува ме всъщност семейството на вашия покоен съпруг, и по-точно една конкретна негова представителка, неговата прапрабаба Доркас. Споменавал ли я е някога пред вас?
Едит се намръщи.
— Не си спомням. Несъмнено тя е била покойница доста преди той да се роди.
— Така е, но нали знаете как стават тези неща в семействата, понякога има истории, които се предават от поколение на поколение.
Едит стисна с палец и показалец брадичката си и я потърка.
— Не помня да съм чувала истории за толкова отдавнашни времена. А не съм почнала да забравям. Тялото ми може и да се разпада, но тук горе всичко ми е наред — Едит почука главата си с пръст, за да подчертае думите си. — Не помня да съм чувала нещо за по-стари времена от разказа как прачичо му Еди получил медал по време на Първата световна война. Голяма полза е имал от него, няма що — убили го по време на втората битка при Ипр. Но Доркас? Не, никога не съм чувала да се говори нещо за нея. Знам името й само защото е записано в семейната Библия. Открих го, когато се ровех там заради Сам — затова и го помня толкова ясно.
Надеждите на Джейк отново се посъживиха. Щом притежаваше семейна Библия, възможно бе да притежава и някакви стари семейни документи.
— Значи семейната Библия е у вас?
— Да. Вече се разпада, защото е притежание на семейството от 1747 година.
— Колко вълнуващо — да притежаваш такова нещо. А имате ли и други стари семейни документи?
Едит се разсмя.
— Говорите така, като че ли сме кралското семейство. Хора като нас не притежават семейни документи, момче. Не всичките ни прадеди са можели да четат и пишат в онези дни. Не, едничкото, което ми е останало от семейството на Дейвид, е старата Библия. Та откъде ви хрумна, че може да притежаваме семейни документи, които биха представлявали интерес за вас?
— Питах се дали не е останало нещо от Доркас, например дневник, нещо от този род.
— Но защо? Какво изобщо ви наведе на тази мисъл? — Едит се позасмя скептично. — Какво толкова интересно има у Доркас Клулоу?
Джейк разпери ръце в опит да омаловажи значимостта на проявения от него интерес.
— Беше просто изстрел в тъмното. Интересното около Доркас е това, че преди да се омъжи за Арнълд Клулоу, е била прислужница в дома на Уилям Уърдсуърт. Работела там през последната година от живота на поета и останала още известно време след смъртта му.
Едит се поизправи на креслото.
— Уилям Уърдсуърт, казвате? Сега вече наистина ме шашнахте. Кой би предположил? И като си помисля, че с брака си съм влязла в семейство с такава история, а изобщо съм нямала представа от това.
— Нали сега разбирате защо се интересувам от всякакви документи, оставени от Доркас на потомците й. Има много учени и колекционери, които са склонни да платят доста за всеки документ, който има някаква връзка с Уърдсуърт. Натъкнах се на името на Доркас в някои семейни писма и си казах, че си струва да опитам. Но доколкото разбирам, само ви изгубих времето — Джейк понечи да стане.
— Не, това не ми струваше нищо. Но дори да бях в състояние да ви кажа нещо повече, никога не бих допуснала такъв документ да излезе от семейството. Знаете ли какво предлагам — ще разкажа за това на Франк, когато дойде утре при мен. Свястно момче е нашият Франк. Идва всяка сутрин, за да провери как съм прекарала нощта. Ще му кажа да поразпита всички роднини, да видим дали пък някой друг не е чувал нещо.
— Това ще ми бъде наистина от полза — Джейк бръкна в портфейла си и извади визитна картичка. — Можете да се свържете с мен на мобилния телефон — продължи той. — Ако се обадите, аз веднага ще ви звънна обратно, за да не влизате в разходи.
— Не разчитайте, че от тази работа ще излезе нещо — каза Едит, надигайки се с мъка от креслото си. — Казват, че хората по такива места имат дълга родова памет. Доколкото обаче мога да преценя аз, дълго се помнят само враждите — тя допълни усмихнато: — А по тези места те не са малко.
Джейк се помъкна обратно към колата, опитвайки се да не се подаде на лошото настроение. Хубавото беше това, че миналото на Доркас явно не е било известно досега на потомците й. Което означаваше, че някой все пак би могъл да разполага с истинско малко съкровище, чието съдържание още никой не е проверил. Колкото повече мислеше по въпроса, толкова по-малко му се нравеше идеята Едит Клулоу да разкаже историята на цялото семейство. Не се и съмняваше, че по-младото поколение ще осъзнае по-добре реалните си шансове и че няма да е толкова категорично за съхраняването на семейното наследство, ако се окажеше, че продажбата му може да напълни банковите им сметки. По-добре беше да поговори лично с тях, вместо да допусне Едит да им надуе главите с настоявания, че семейното наследство трябва да се съхрани на всяка цена. Замисли се дали да не дойде по-късно пак, за да я помоли да запази посещението му в тайна. Дали такава молба щеше да има ефект, или щеше само да събуди подозренията й? Джейк ритна една буца пръст, ядосан на себе си, задето не бе провел по-умело разговора с Едит.