Когато наближи колата, осъзна, че махмурлукът му започва да преминава. Имаше нужда от малко движение, за да го пропъди окончателно. А после можеше да реши дали да се занимава с още бабички днес или вместо това да направи опит да се срещне с Джейн. Бръкна в колата, извади картата и я разгъна върху покрива. Проучвайки къде точно се намира, той установи, че се е озовал само на една миля от Картс Мос. Една от стотиците пешеходни пътеки, кръстосващи Езерната област надлъж и нашир, прекосяваше шосето само след четвърт миля. Оттам трябваше да повърви само още около миля, за да стигне до торфеното находище, където беше открит мъртвецът. Каза си, че ще бъде интересно да види мястото, на което не е изключено да е бил положен в земята Флечър Крисчън. Измъкна раницата си от колата и тръгна пеш.
След около половин час вече стоеше на границата на странен пейзаж. В това мочурище, разположено на плато високо в планината, човешката ръка се бе съюзила с природните стихии, придавайки на по-твърдата земя в тресавището странни форми на обрасли с трева островчета сред черната повърхност на блатото. Кафеникава вода избиваше на локви от земята, във въздуха се долавяше слаб мирис на разложение. Джейк си каза, че е доста потискащо лобно място. Как ли беше изглеждало същото това място преди толкова много години, когато един мъж, вървейки из хълмовете, бе срещнал тук смъртта си? Никой нямаше да узнае. Ако мъртвецът бе наистина Флечър Крисчън, това е бил жалък край на един драматичен живот.
Местността наистина му действаше потискащо, затова той зави и тръгна нагоре по склона. Петнайсет минути по-късно вече завиваше по-широкия хълбок на върха и пред него се ширна прекрасната панорама на Езерната област. За свое учудване той установи, че оттук се вижда точно Фелхед и фермата на семейство Грешам. Джейк бръкна в раницата и извади бинокъл.
Огледа селото и насочи бинокъла към пътя, който водеше към фермата. За свое учудване видя Джейн, която се беше упътила натам.
— Да му се не види! — възкликна той. — Пак я изпуснах!
Загледа я как вървеше нагоре. Познатите движения на тялото й събудиха спомени и му припомниха хубавото време, когато бяха заедно. Няколко пъти се бяха разхождали заедно из тези хълмове и той винаги се бе удивлявал на нейната сила и гъвкавост. Всъщност не би трябвало да се учудва, като познаваше присъщата й сексуална енергия, но все пак се беше стъписал, когато осъзна, че тя можеше да го задмине с лекота по планинските пътища.
Когато Джейн влезе през портата, очертанията на друга фигура се появиха в зрителното му поле. Джейн потъна в прегръдката на новодошлия. Джейк се стъписа. Нагласи по-добре фокуса, като че ли това би променило по някакъв начин идентичността на човека, когото виждаше.
— Какво, по дяволите…
Какъв театър разиграваше Джейн? Дали не беше влязла в следите му? Може би беше инсценирала всичко, за да го постави в неудобно положение? Джейк отпусна бинокъла и загриза кожичката, стърчаща до един от ноктите му. Обземаха го лоши предчувствия. Наистина много лоши.
Дадохме на жените подаръци и се държахме много внимателно с тях. Петимата мъже, които се качиха заедно с тях на борда, бяха същински свраки. Опитваха се да откраднат всичко, което им попаднеше, аз самият попречих на единия от туземците да открадне компасната ни карта. Напердаших го и го изпъдих, останалите бързо го последваха. Радвахме се, че се махнаха от кораба, но през това време други бяха отрязали шамандурата на една от котвите. Стрелях с мускета към тях и наредих на хората си да дадат изстрел с едно от оръдията, заредено с картеч. Докато те бягаха, реших да се възползваме от спечеленото предимство, и да потеглим към брега с лодките. Те започнаха да ни замерят с камъни, ние стреляхме с мускетите, докато най-сетне ги обърнахме в бягство. Убихме единадесет души, ние не загубихме никого. Хората ми нарекоха мястото, където стъпихме на сушата, Кървавия залив. Въпреки всичко обаче мястото ми харесваше, а ми се струваше и достатъчно встрани от маршрута на корабите, за да бъде сигурно убежище. Настроенията сред екипажа обаче бяха толкова категорично против Тобуай, че реших поне за известно време да се върнем в Отахейте.