23
Това катерене по планините беше доста по-трудна работа, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Така си мислеше Тенил, докато се изкачваше с усилие по поредния стръмен склон. Винаги беше смятала, че е в добра физическа форма, но гъвкавостта и способността да тичаш бързо не вършеха работа по тези убийствени стръмнини. Слизанията бяха дори още по-неприятни. Имаше чувството, че през бедрата й са прокарани нажежени до червено железни пръчки. В сърцето си бе започнала да изпитва още по-дълбоко уважение към Уърдсуърт, който беше вървял цели мили из тези хълмове, сякаш е ставало дума за разходка в парка.
Разбира се, Уърдсуърт е нямал други грижи, освен да мисли за своята поезия. Не са го преследвали ченгета, не е страдал от недостиг на сън, не е бил гладен, уплашен, мръсен от дългия път. Тенил отново извади картата от джоба си и се опита да намери съответствие между заобикалящия я пейзаж и странните линии и сините петна по нея. Картата беше за нея също толкова непонятна, колкото и заобикалящите я хълмове и долини. Беше я купила на автогарата в Кендал, когато разбра, че в събота няма автобуси за Фелхед. Един от шофьорите й бе казал, че ако се качи на автобуса за Кезик, може да слезе от него при отклонението. Вече беше установила със сигурност, че с тъмната си кожа се набиваше на очи като свинска глава в арабска месарница. Можеше хората да си спомнят, че някакво цветнокожо хлапе е слязло от автобуса на това място, и ако междувременно ченгетата бяха разбрали къде е Джейн, някой сигурно щеше да успее да направи връзката. Затова Тенил купи картата и започна да измъчва мозъка си над нея. Все едно че решаваше някой от тестовете за интелигентност, които им даваха в началното училище. Каква, по дяволите, беше разликата между пътека, туристическа пътека и конска пътека? И имаше ли някакво значение коя пътека каква е?
Най-накрая успя да си изясни, че ако слезеше при Дъв Котидж, както правеха туристите, тръгнали да обикалят местата, свързани с живота и творчеството на Уърдсуърт, можеше да тръгне по една туристическа пътека, прекосяваща общинските земи край езерото Грасмиър, която щеше да я отведе до десния склон на Лангмиър. Оттам можеше да прехвърли възвишението и щеше да се озове право във Фелхед. Там смяташе да намери място, в което да се скрие, докато падне мрак, и тогава да се промъкне във фермата.
Според нея планът беше добър. На първо място беше благодарна, че е далеч от Ланкастър. Като си спомнеше какво й се случи там, всеки път потръпваше. Когато след дълго скитане попадна на малък парк близо до центъра на града, беше решила, че това решава проблемите й. Беше почти полунощ, когато успя да открие пейка, оградена от три страни с висок жив плет — като тайна беседка. Макар да й беше студено и да беше още гладна въпреки изядения сандвич, Тенил се сви на кълбо и потъна незабавно в дълбок сън.
Не знаеше какво точно я събуди, но когато отвори уплашено очи, видя пред себе си някакъв мъж, чийто силует се очертаваше на светлината от далечните улици. Беше нисък, набит, и миришеше на алкохол. Тенил изпадна в паника, отдръпна се към облегалката на пейката и започна да преценява шансовете си за бягство, които в момента не бяха добри.
— Работиш ли, синко? — попита мъжът. Северняшкият му акцент беше още по-подчертан от пиянското фъфлене.
За миг Тенил не можа да разбере мисълта му — в съня беше забравила ролята си на момче. Разбира се, беше чувала за такива неща, но не беше й минало през ум, че може да стане обект на сексуални посегателства и в новата си дегизировка. Какво, по дяволите, трябваше да направи сега?
— Не — отвърна тя, опитвайки се да направи гласа си по-груб и по-плътен. — Спя, ясно ли е?
Мъжът изсумтя.
— Нямаше да си тук, ако не беше на работа. К’во става, не ти ли харесвам? — Той плъзна ръка надолу и Тенил чу как отваря ципа на панталона си. Не можеше да види лицето му, за да прецени дали заплахата е сериозна. — А гледай тук!
Бледото петно на пениса се очерта на фона на джинсите му. Тенил се сви още по-назад, качи и краката си на пейката, готова да скочи и да побегне при първа възможност. Усети, че от паника по тялото й избива пот и се стича на струйка по гърба й, долови специфичния й мирис. Мъжът дойде по-наблизо и продължи: