Джейн вървеше бързо нагоре по склона, обзета едновременно от ликуване и раздразнение. Разбира се, Даян веднага бе защитила Матю. Проектът, по който работеше с учениците си, беше в ход доста преди Джейн да се върне у дома. Защо би трябвало да запомни едно име сред стотиците, които фигурираха в родословните разклонения? Очевидно Матю бе отделил работите на двете момчета, защото от тях ставаше ясно, че те имат общи предшественици. Ако възнамеряваше да скрие от нея тези сведения, защо бе оставил работите на масата така, че всеки да може да ги види? Джейн ставаше параноична. Матю никога не би се опитал съзнателно да пречи на работата й, а предположението й, че той възнамерява да узурпира постиженията й, бе направо възмутително. Как би могла изобщо да помисли, че родният й брат ще се опита сам да открие ръкописа, измъквайки го под носа й?
В известен смисъл Даян беше права. Наистина такова нещо бе немислимо. Но в случая ставаше дума за Матю, а Джейн можеше много лесно да си представи как брат й е решил да запази за себе си наученото, за да се заеме сам с търсенето. Ако не е възнамерявал да я измами, защо запази в тайна това, което бе научил за Доркас Мейсън?
Джейн се бе опитала да не насочи обзелата я ярост към Даян, но все пак не можа да я потисне напълно. До коктейли така и не се стигна, а тя настоя да прекопира двете родословни дървета, преди да си тръгне. Действително, децата се бяха съсредоточили в работата само върху преките си предшественици. Но благодарение на усилията, положени от учениците на Матю, сега тя можеше да отиде отново при Барбара Фийлд, за да се опитат да проследят всички живи потомци на Доркас Мейсън. А после можеше да се заеме с обстоятелственото организиране на срещи, за да види какво ще успее да открие при разговорите с всички тях.
Дори мисълта за това положително развитие не можеше да уталожи гнева на Джейн. Но гледката, която я посрещна, когато влезе в двора на фермата, пропъди поне на първо време всякакви мисли за двуличието на Матю. На пейката край стената на фермата седеше и се грееше на слънце последният човек, когото бе очаквала да види. Тя се закова на място, после възкликна:
— Дан! Какво правиш тук, за Бога?
Дан стана и се ухили.
— Две глави вършат по-добра работа от една, дори когато се опитват да разбият стена — отвърна той. — Казах си, че можем да опитаме една съвместна мозъчна атака, и да се опитаме да изградим нов план на действие, след като моите усилия се оказаха толкова безрезултатни — той тръгна към нея, и двамата се прегърнаха насред двора. Внезапно Джейн се почувства ободрена. Брат й може и да беше безполезен боклук, но пък тя имаше приятели, които държаха достатъчно на нея, за да не жалят усилия да й помогнат.
— Къде е колата ти? — попита Джейн.
— Оставих я долу при селската кръчма. Не исках да се натрапвам на родителите ти, затова си запазих стая там.
— Глупости, разбира се, че ще спиш тук. Ще откажем резервацията, но първо ще обядваме — тръгнаха към фермата, Дан беше прегърнал Джейн през раменете. — Знаеш ли, не мисли, че усилията ти са били безрезултатни. Много съм ти благодарна, задето се опита, а и ужасно се радвам да те видя — продължи Джейн. — Особено точно сега. Не можеш да си представиш какво открих.
Дан отвори широко очи, чертите на хубавото му лице се изостриха от изненада.
— Да не би да си открила ръкописа?
Джейн се разсмя.
— Де такъв късмет! Не, току-що разбрах защо не сме могли да открием нищо в семейните регистри.
— Какво искаш да кажеш?
Джейн спря и извади копията на родословните дървета на Сам и Джонатан.
— Защото някой по онова време не е изписвал правилно имената — и тя посочи интересуващата ги клонка от родословното дърво. — Майсън вместо Мейсън.
Дан беше удивен.
— Но това е фантастично, Джейн! Как разбра?
Джейн описа набързо предателството на Матю.
— Не мога да повярвам — каза той. Потиснатият гняв помрачи лицето му, от двете страни на устата му се вдълбаха дълбоки гънки.
— Налага се да повярваш. Но така или иначе, вече разполагам с това, което ми трябваше. Вече ще бъде много по-лесно да попълним останалите неясноти.
Дан разпери ръце, после отново я притисна към себе си.
— Излиза, че съм улучил най-подходящия момент за пристигането си. А сега, след като вече съм тук, можем да се заемем и двамата с разговори с наследниците.
— Но можеш ли да останеш? — Джейн се смръщи. — Не трябваше ли през почивните дни да отидеш в онзи старчески приют?