24
— Спри колата, трябва да повърна — напрежението в гласа на Дан беше съвсем непресторено. Джейн отби в затревената ивица край пътя, включи аварийните светлини и спря. Още преди колата да спре окончателно, Дан отвори вратата и излезе навън, залитайки. Веднага след това Джейн го чу да повръща и да кашля. Тя се приведе през седалката до себе си и на слабата светлина от лампата в колата го видя — превит на две, той се разтърсваше от напъни.
— Добре ли си? — попита тя и осъзна в същия момент глупостта на въпроса.
— Ох, Господи — отвърна той задъхано, успя да се изправи и се облегна на колата. — Значи съм бил прав, като си помислих, че една от мидите имаше странен вкус.
— Ужасно съжалявам, Дан.
— Вината не е твоя — изпъшка той и се отпусна обратно на седалката. — Не мога да обвинявам теб, ако шибаният готвач не умее да разпознава пресни от развалени миди.
Тя му подаде шише с вода.
— Пийни малко.
Дан отпи няколко глътки и потръпна.
— Извинявай — той избърса лице с опакото на ръката си. — Божичко, чувствам се отвратително.
— Трябва да си легнеш. Ще те оставя във фермата и ще отида да се видя сама с Барбара.
— И аз искам да чуя какво ще каже тя — възрази той неубедително.
— Ще ти разкажа утре. Можеш да ми вярваш, че след като и без това ти е лошо, обстановката в дома на Барбара не е най-доброто за теб. Там е същински храм на ароматизаторите. Убедена съм, че единственото, което може да я развълнува, са рекламите за нов ароматизатор. Чуе ли „Вашият дом ще ухае на горска свежест с новия пречистващ гел с електрически пулверизатор“, и й потичат лигите. Вдишаш ли веднъж, и пак ще започне да ти се повръща. Не, най-добре ще е да си починеш — вкъщи ще бъде тихо и спокойно, мама и татко отидоха на сребърна сватба на приятели в Грасмиър, сигурно ще се върнат късно.
— Не, не искам да се връщам във фермата. Откарай ме до кръчмата, в хотела горе сигурно имат стаи със самостоятелни бани. Ще остана там, не искам да смущавам никого, ако ми призлее пак и се наложи да ставам нощем. И на мен не ми се иска да се притеснявам. Откарай ме до кръчмата, Джейн.
— Не откачай, Дан. Защо ти е да спиш над кръчмата? Там е шумно, няма да можеш да си починеш. Не се безпокой, няма да имаш поводи да се притесняваш, ако се почувстваш зле.
Лицето му се сгърчи.
— Проблемът не е в теб или в родителите ти, а в мен. Притеснявам се. Предпочитам кръчмата.
— Не, няма да те закарам там.
Джейн беше непреклонна, по лицето й личеше, че е взела решение.
— Имам по-добра идея. Нагоре, в хълмовете, имаме малка къщичка, която даваме под наем на туристи. В момента е свободна. Можеш да останеш там. Гарантирам ти абсолютно спокойствие, а шум можеш да вдигаш, колкото си искаш. Не ми се вярва овцете да възразят. А и сакът ти е в багажника, нали го взехме след обяда.
— Добре, нямам сили да споря — измърмори едва чуто Дан, затвори вратата и свали стъклото на прозореца. — Обещай ми да караш бавно.
Джейн подкара като благовъзпитана възрастна дама, мина през Фелхед и продължи нагоре, по пътеката, която минаваше край фермата, опитвайки се да не обръща внимание на пъшкането на Дан. На половин миля по-нагоре по Лангмиърското възвишение, тя зави, спря колата на една тясна пътека и каза:
— Пристигнахме.
Дан я последва в ниската, едноетажна каменна постройка, състояща се от спалня, дневна, кухня и баня, и се упъти право към банята, а Джейн включи отоплението, оправи леглото и отключи малкия шкаф, в който Джуди държеше чай, нес кафе, захар и тоалетна хартия. Когато привърши, тя почука на вратата на банята и подвикна:
— Ще се видим утре!
— Благодаря — простена Дан. — Съжалявам.
Беше приятна вечер, затова Джейн остави колата във фермата и продължи пеш обратно към Фелхед. Барбара я чакаше и незабавно я въведе в идейния център на генеалогичните си проекти.
— Нищо чудно, че не можахме да я открием, след като се е омъжила в Йоркшир — заяви тя. Както обикновено, по тона й мажеше да се заключи, че Доркас е отишла да живее някъде около Хаити. — Да не говорим пък за неправилното изписване на името. Но сега, като разполагаме с тези данни, не би трябвало да срещнем проблеми.