— Имаме основания да вярваме, че по това дело твоята преценка не е безпристрастна, госпожице Таунзенд. Отправям формално искане до съдията Часкъл да бъдеш отстранена от процеса. Смятам лично да поискам среща с Главния прокурор по този въпрос.
Си Джей преглътна с мъка. Обзе я паника, каквато вероятно изпитват животните, когато челюстите на капана щракнат над тях. Удариха я внезапно, без предупреждение, по непозволен начин. Едва успя да каже:
— Извинявай, но какво те кара да мислиш, че преценката ми не е безпристрастна?
— Имаме причини да вярваме… Всъщност, открихме факти…
Лурдес примигна и замълча. Настъпи дълго тягостно мълчание. Си Джей усещаше върху себе си погледа на Бантлинг, който не се отклоняваше от нея нито за миг. В студения въздух на стаята се чувстваше особено силно неговата телесна миризма. С дългите си пръсти той си играеше с една люспа боя от масата, за която бяха закачени веригите му. Ъглите на устата му бяха сгърчени в ехидна усмивка. Приличаше на дете, което знае нещо, неизвестно на останалите от класа. Си Джей съсредоточи вниманието си само върху Лурдес, но усещаше, че под масата коленете й започват да треперят.
Лурдес заговори бавно, заровила поглед в бележника си:
— Известно ми е, че си променила законно името си, Клои Ларсън. Зная също, че преди дванайсет години си била жертва на брутално изнасилване в апартамента си в Ню Йорк. Прочела съм полицейските доклади. — Тя се поколеба за миг и едва сега погледна Си Джей. — Безкрайно съжалявам, за това, което ти се е случило. — Покашля се и нагласи отново очилата на носа си, преди да продължи. — Моят клиент твърди, че той те е изнасилил. Той е убеден, че си го познала. Тъй като срокът на давност е изтекъл, той не може да бъде съден за това престъпление в Ню Йорк. Смята, че това ти е известно и ти сега му отмъщаваш, като манипулираш и криеш доказателства, свързани с това убийство, за което той е невинен. — Лурдес въздъхна дълбоко с очевидно облекчение, че е приключила изявлението си.
Лурдес бе направила интересен подбор на думите за малката си реч. Бантлинг широко се усмихваше и клатеше одобрително глава при всяка дума на Лурдес, сякаш тя изнасяше проповед. Очите му нагло опипваха от горе до долу тялото на Си Джей. Тя знаеше какво си мисли, почувства се омърсена, като че ли бе изложена на показ гола в стая, пълна с воайори. Седеше вкаменена и зашеметена от неочакваното съобщение. Какво да каже? Какво да каже? Умът й трескаво търсеше отговор. Зачерви се. В стаята се възцари тягостно мълчание.
Тогава се обади той. Гласът от кошмарите, на половин метър от нея.
— Още си спомням твоя вкус — каза той. Наведе се напред към нея през масата, разтвори уста и бавно облиза горната си устна с дългия си розов език. Затвори очи и като в транс замърка: — Мммм, ммм, сладка Клои. Дали да не ти викам Бобче?
Лурдес се изпъна като струна и изкрещя в лицето му.
— Господин Бантлинг! Това не ви помага! Млъквайте!
Коленете на Клои се разтрепериха толкова силно, че не можеше да ги овладее и тя повдигна леко крака, за да не се чува тракането на токовете й по циментовия под. Помисли си, че ще повърне. Тялото й се обля в студена пот и тя изпита непреодолимо желание да побегне. Да избяга. Отново й бяха устроили засада.
Но не можеше да помръдне от стола си. Не можеше да напусне, защото беше настъпил моментът. Моментът, който искаше и от който се страхуваше.
Говори, сега или никога!
Си Джей се втренчи в злите му очи и не сведе поглед няколко безкрайно дълги секунди. Устата му беше разтегната в усмивка и очите му шареха победоносно, докато тя се опитваше да си върне способността да говори. Когато започна, гласът й беше тих, но решителен и силен. Сама се изненада от силата, която звънна в него.
— Не зная как сте разбрали за престъплението на което съм била жертва, господин Бантлинг, наистина не зная. Вероятно от полицейски доклади. Това се случи много отдавна. Но внушенията, които правите, са мръсни и долни, особено ако в жалкото ви извратено съзнание се надявате по този начин да спечелите някакви предимства преди процеса.
Ето, дойде нейният ред. Тя усети как гневът й нараства и избутва настрани слабата, вечно бягаща и криеща се Клои. Наведе се още по-близо към него и прикова поглед в ледените му сини очи. В тях за миг се мярна сянка на смут и страх. Понижи глас до шепот, но знаеше, че той я чува много ясно:
— Уверявам ви, че нищо няма да ми донесе по-голяма наслада от това да видя как привързват към масата за екзекуции жалкото ви сгърчено тяло и как вкарват във вената ви пълна спринцовка с отрова. Уплашените ви очи ще търсят сред свидетелите на екзекуцията някой, който и да е, да ви помогне, да спре отровата, пулсираща в тялото ви. Няма да намерите приятел и съюзник. Там ще видите само мен. Бъдете сигурен, господин Бантлинг, ще бъда там и ще гледам. Всъщност аз ще ви вържа за масата. Жалко, че вече не пържат убийците като вас на електрическия стол. Щях да изпитам върховно удоволствие да видя как прегаря разкривеното ви лице.