— Госпожице Таунзенд! За бога, госпожице Таунзенд! Си Джей! Моля те, почакай!
51
— Не желая да разговарям с теб.
— Моля те, моля те, само една минутка. Ужасно съжалявам. Не предполагах, че ще стане така, че той ще изговори подобни неща. — Лурдес подтичваше до Си Джей, опитваше се да привлече погледа й. — Си Джей, моля те, изслушай ме.
— Я да видим ще позная ли какво е станало, ти си използвала връзките си и си се добрала до полицейските доклади от Ню Йорк. Дала си зареден пистолет в ръцете на един побъркан, а сега се изненадваш, че той е застрелял някого? Остави ме на мира, Лурдес. — Си Джей продължаваше да върви забързано.
— Той знаеше факти, които се потвърдиха от докладите. Затова му позволих да ги прочете.
— Бях нападната преди дванайсет години, Лурдес. Той е разполагал с дванайсет години, за да се запознае с докладите, преди ти така услужливо да му ги осигуриш. Не оставяй да те лъже толкова лесно.
— Си Джей, наистина много съжалявам, че нещата се обърнаха така. Зная, че ти е било особено мъчително…
Си Джей спря рязко и се обърна към Лурдес с поглед, който би замразил чаша с вода. Гласът й трепереше.
— Представа нямаш. Дори не можеш да се опиташ да си го представиш. Минава ли ти през ум какво е да се събудиш посред нощ завързана от ненормалник с маска на лицето, който реже кожата ти на ленти с назъбения си нож?
Лурдес затвори очи, сви се и се извърна.
— Май не ти е много приятно да слушаш такива неща, нали? — тихо и презрително съскаше Си Джей, сякаш плюеше думите като отрова към Лурдес. — Знаеш ли, дори самата дума изнасилване не звучи кой знае колко страшно. Всяка четвърта студентка в университетските градчета е преживявала изнасилване. Какво толкова, минало — заминало. Но тоя случай се отнася до нещо много повече. Като да те измъчват цели четири часа и да те насилват много пъти подред, с пенис, с бутилка, даже със закачалка. Да се гърчиш под мъж, който си доставя удоволствие, като разрязва кожата ти и гледа как изтича кръвта ти. Да пищиш толкова силно вътре в себе си, че да експлодираш от болка и страх. Може и да не си чела докладите, които си дала на своя клиент. Ако си беше направила труда да ги прочетеш, щеше да знаеш, че моят насилник ме остави стерилна. Остави ме да умра, подгизнала в собствената ми кръв. Как си представяш, че ще дойдеш и ще ми хвърлиш тези обвинения в лицето и аз ще го понеса лесно? Помисли ли, преди да го направиш? Кой ти даде това право?
— Но, Си Джей, той ми е клиент и го заплашва смъртно наказание. — Гласът й звучеше задавено, тя търсеше извинение. Нямаше да го намери, никъде.
— Но ти е доверил, че е чудовище. Че преди дванайсет години брутално е изнасилил една жена, която днес се оказва прокурор по дело, обвиняващо го в изнасилване и убийство на единайсет жени. Колко удобно! И без да помислиш за последиците, ти атакуваш жена, за която знаеш, че е била изнасилена, атакуваш я в негово присъствие! Не зная как твоят клиент е разбрал за случилото се с мен, наистина не зная, мога само да се досещам. Но ще ти кажа още нещо — съвестта ми е чиста. Ако по някакво чудо той излезе някога от затвора, за да изнасилва, измъчва и убива отново други невинни жени, което той неизбежно ще прави, ако му се даде възможност, зная, че ще имам очи да се изправя пред близките им и да кажа искрено: „Съжалявам за вашата загуба“. Моята съвест ще е спокойна. А твоята, Лурдес?
Лурдес мълчеше. По бузите й се стичаха сълзи.
— Направи за твоя клиент, каквото смяташ за необходимо. А аз ще постъпя, както мисля, че е правилно. А сега ме извини, имам уговорена среща.
С това Си Джей се обърна и прекоси Тринайсета улица, като остави Лурдес да плаче на тротоара пред ареста на окръг Дейд.
52
— Си Джей Таунзенд от Щатската прокуратура — показа тя картата си на дежурния полицай.
— С кого искате да се срещнете?
— Със специален агент Крис Мастерсън.
— Изчакайте малко, той идва насам.
Си Джей започна нервно да се разхожда в приемната на щатското полицейско управление във Флорида. Токчетата й потракваха по белите плочки. Стените бяха украсени с дипломи и награди, между които изпъкваше огромна цветна снимка на златна полицейска значка. На друга стена, наредени плътно една до друга зад стъклена витрина, се виждаха обявите за изчезнали и търсени лица. Си Джей започна да разглежда снимките на тях. Повечето бяха юноши, избягали от своите семейства, или деца на разведени, отвлечени от родителя, комуто не са били поверени. Имаше обаче и изчезнали при съмнителни обстоятелства. Те бяха отбелязани като „застрашени“. Обявата оставаше зад витрината, докато лицето бъде открито или случаят разрешен. Имаше и новопоставени, които покриваха по-старите. Си Джей откри черно-бялата снимка на усмихнатата Морган Уебър, която отчасти беше покрита от снимката на избягал луничав младеж. Не бяха намерили време да я махнат.