Вратата се отвори и се появи Крис Мастерсън.
— Си Джей, как сте? Извинявайте, че се забавих. Доминик не ми каза, че искате да разгледате уликите днес, така че ми трябваше малко време да подредя нещата.
— Имах намерение да направя огледа в четвъртък, но се оказа, че имам дело, а в петък ще съпровождам федералните, затова се наложи да дойда днес. Благодаря, че сте се погрижили всичко да е подредено.
— Никакъв проблем. — Преминаха през няколко вити коридора, докато накрая стигнаха до заключената зала за конференции. Главната квартира на оперативната група. Крис отключи вратата. На дългата заседателна маса бяха подредени големи картонени кутии, всяка от които носеше надпис КУПИДОН и номера на делото. — Оставям ви инвентарния списък, съставен според заповедите за обиск. Всичко е подредено. Ще ви моля само да се разпишете, като свършите, и да се обадите на Беки. Тя отговаря за съхраняването на уликите. Трябва да проведа един разпит, иначе щях да ви помогна при огледа. Май всички от групата са по работа навън този следобед.
— Благодаря. Няма нужда. Искам само да хвърля един поглед на това, с което разполагаме. Няма да отнеме много време.
— Дом също е на разпит в Бийч. Едва ли ще се върне до края на работното време. Да го повикам ли по радиото?
— Не. Нямам нужда от помощ. Благодаря ви все пак.
— Добре тогава. Лека работа. Аз тръгвам.
Той затвори вратата и я остави сама в слабо осветеното помещение. Беше почти пет следобед и светлината навън гаснеше със залеза. Под погледа на убитите момичета от Стената тя запали цигара с трепереща ръка и започна да разлиства страниците на инвентарния списък на масата. Не знаеше какво точно да търси, но ако нещо съществуваше, то трябваше да е тук…
Лурдес вероятно също търсеше нещо в своя компютър, защо аргументите й все още бяха недостатъчни. Тя й беше дала копие от молбата за прекратяване на делото, която смяташе да внесе в съда утре. Си Джей я прочете много внимателно три пъти, но в нея нямаше и най-малък намек за анонимното съобщение. Молбата се основаваше единствено на твърденията на Бантлинг, че не се е движил с превишена скорост, стопът му не бил повреден и претърсването на багажника е станало без негово съгласие и без видима причина. А за да бъде абсолютно сигурна, че нито Чавес, нито Линдеман или Риберо не са разговаряли с Лурдес, с някой от нейните хрътки или с когото и да било по този въпрос, тя повика сержанта и го докара до сърдечен пристъп, като му съобщи обвиненията на Бантлинг, че обискът е направен незаконно. Риберо я увери, че не са разговаряли с никого. Класически случай — думата на арестуван обвиняем срещу думата на уважаван полицай. Не беше трудно да се предвиди победителят от дуела.
Облекчението, което изпита от първата част на молбата, бързо изчезна, когато се запозна с втората — тя повтаряше внушенията, направени от Лурдес в ареста. Че Си Джей е била изнасилена навремето от Бантлинг и сега активно манипулира и крие фактите, за да не излезе това наяве. Си Джей се страхуваше да не би Бантлинг да разполага с някакво доказателство, с което да докаже твърденията си.
Инвентарният списък изреждаше всички улики, иззети от къщата на Бантлинг и от колите му, като всяка от тях имаше съответен номер. Тя подмина кутиите с проби от килимите и спалното бельо, кухненски прибори и вещи за лична хигиена и се спря пред три големи кашона, номерирани 161А, 161В и 161С. В инвентарния списък бяха поставени в графата „Лични вещи“, след което се изреждаха подробно: „Снимки, разл.“, „фотоалбуми от 1 до 12“, „черно-бели видеокасети без етикети от 1 до 98“, „книги (44)“, „списания (15)“, „CD-та от 1 до 64“, „дрехи, разл.“, „обувки, разл. (7)“, „костюми, разл.“, „бижута“. Точно това я интересуваше.
Прегледа подробно албумите и снимките и тъй като не намери нищо, премина към дрехите, иззети от къщата на Бантлинг. Отново нищо. Книгите бяха предимно съвременни романи, с изключение на няколко заглавия от маркиз Дьо Сад и Едгар Алан По; списанията бяха само порнографски — „Плейбой“, „Хъслър“ и други. Дисковете съдържаха популярна музика, а в прокуратурата беше получила копия от всички видеокасети, които бе изгледала през един ужасен дълъг уикенд. Но там също нямаше нищо.