В последния кашон имаше син пластмасов контейнер, на който беше залепена ръчно написана бележка: „номер 161С. Костюми, разл. 11 бр.“. Тъй като инвентарният списък не съдържаше подробности, Си Джей отвори капака и дишането й спря.
Най-отгоре стоеше отвратителната клоунска маска с яркочервената усмивка и рошавите полиестерни вежди. Моментално я позна. Кръвта й се вледени и тя цялата се разтрепери от спомените, които се втурнаха в съзнанието й като освободени от бутилка духове. Същото мъртвешки бяло лице, надвесено над нея на леглото, по което пробягваха отблясъци от улицата. Звукът на съскащото му дишане през цепнатината на устата. Тя отново почувства ръцете му в гумените ръкавици по тялото си и гъделичкането на пластмасова коса по краката и корема. Припомни си миризмата на гумата, примесена с аромат от застояло кафе, и почувства вкуса на коприненото си бельо, напъхано в устата й. След няколко мига се овладя, хвана маската за рошавата червена коса и я повдигна, държеше я далеч от себе си, като че ли беше труп на разложено вмирисано животно. Знаеше какво трябва да направи. Пъхна маската в предварително приготвената пластмасова торба и затвори капака на контейнера.
Последната част от 161С беше прозрачна пластмасова торбичка, запечатана с бяла лента, на която пишеше: „161С, 12 бр. различни бижута; спалня, горно ляво чекмедже“. Тя изсипа съдържанието на торбичката на масата и започна да разглежда внимателно предметите един по един. Часовник, златна гривна, още една златна гривна, огърлици, копчета за ръкавели, мъжки пръстен с оникс, различни обеци.
Накрая го откри. Златният медальон във формата на сърце, украсен с диамант, който Майкъл й подари преди дванайсет години. По бузите й потекоха сълзи, но тя веднага ги избърса и внимателно разряза торбичката, без да засегне инициалите К. М. на полицая, който беше опаковал бижутата. Вероятно Крис Мастерсън. Извади медальона, който не беше докосвала от онази вечер. Спомни си думите на Майкъл.
Направих го специално за теб. Харесва ли ти?
Един-единствен предмет, който можеше със сигурност да я свърже с Бантлинг. Призраците отново я нападнаха и я оставиха без дъх. Спомни си гневното движение на ножа, с който медальонът бе разсечен. Отново чу пъхтенето му през цепката на маската. Няма да полудее отново. Не и този път.
Обеците и вероятно някоя от гривните бяха на другите жертви на Бантлинг — барманката от Холивуд, студентката от Лос Анджелис, медицинската сестра от Чикаго. Трофеи от победите му. Колко ли пъти Бантлинг е разглеждал медальона и е мислил за нея? Спомнял си е Клои от едно време. Отмарял е, като си я е представял как умира бавно в напоените с кръв чаршафи. Тя пъхна медальона в пластмасовата торба при маската и ги прибра в своята чанта. След това внимателно върна торбичката с уликите в кашона. Беше открила това, което търсеше. Сега игрището беше разчистено. Нейната дума срещу неговата. И знаеше кой ще победи в битката.
Тя открадна, извърши престъпление. Нареди се при лошите.
Още една малка жертва в името на справедливостта.
53
Беше си приготвила куфарчето и тъкмо тръгваше, когато вратата внезапно се отвори. Стресна се, настръхна, спря да диша. На прага стоеше Доминик и я гледаше учудено.
— Ей, какво правиш тук? — попита той. — Върнах се да си взема лаптопа и видях от паркинга, че свети. Помислих, че е Мани.
— Уплаши ме. Не чух да се отваря вратата — отвърна тя, сложила ръка на сърцето си.
— Извинявай, нямах такова намерение. Изглеждаш ми малко бледа.
— Крис ми отвори. Исках да се запозная със събраните улики. В петък ще трябва да ги покажа на Гракър и ФБР. Не исках нещо да ме изненада — отговори бързо тя.
— Не го изпускай от очи. Може да задигне нещо, ако си отклониш вниманието. — Доминик огледа заседателната зала. — Къде е Крис?
— На разпит.
— Къде? Горе ли?
— Не. Някъде в града.
Доминик изглеждаше притеснен.
— Не е редно да те оставя сама. Кой ще ти разпише пропуска на влизане и излизане? Трябваше да е тук.
— Каза, че Беки ще ми разпише.
— Беки си е тръгнала още в пет. Зданието е празно. Добре, сега аз ще ти разпиша и ще прибера материалите. Почакай да отворя склада.
— Извинявай.
— Грешката не е твоя. Ще се разправям с Крис утре сутринта. Намери ли, каквото ти е нужно?
— Да. Видях всичко, което ми трябваше.
Тя му помогна да пренесат кашоните през коридора до склада и с тревога наблюдаваше как Доминик старателно проверява всичко. Когато се спря на последната торбичка с бижута и започна да сравнява съдържанието с надписа, дланите й се изпотиха от напрежение. Въздъхна с облекчение едва когато той запечата всичко, превъртя два пъти ключа и задейства алармата, преди да й подпише пропуска за излизане.