— Как мина срещата с Бантлинг и неговата адвокатка? Нали беше за днес следобед? — попита той, докато вървяха по коридора обратно към залата.
Си Джей прехапа устна. Като изключим Крис Мастерсън и Лу Риберо, Доминик беше първият човек, с когото разговаряше след ужасното преживяване в ареста. Не беше сигурна ще издържи ли да обсъжда темата, без да рухне. Наведе очи към куфарчето си, което бе останало на голямата маса от черешово дърво.
— Нищо особено.
— Иска ли споразумение за вината?
— Не. Не става дума за споразумение. Адвокатката му внася иск да се обяви за нищожно спирането на колата.
— На какво основание?
— Липса на причина за спирането. Виктор Чавес, полицаят от Бийч, който го спрял, лъжел, защото Бантлинг не бил карал с превишена скорост. Бил си го измислил, за да оправдае неправомерното спиране. Твърди още, че стопът не бил счупен и това също било скалъпено. Основният й аргумент е, че Чавес е новак и се натяга за повишение като човека, заловил Купидон. — Си Джей съзнателно не спомена нищо за втората част от иска, която беше всъщност истинската причина за срещата в ареста.
Доминик се сети за парчетата от счупения стоп, които прибра в джоба си в нощта, когато задържаха Бантлинг. Нямаше да е първият случай, в който полицай поема нещата в свои ръце и си помага с подръчни средства. Фактите трябва добре да пасват на престъплението.
— Виж ги ти! — поклати той глава и се опита да си представи как Чавес троши стопа насред моста Макартър. Точно пред редакцията на „Маями Хералд“. — Ти сне показанията на полицай Чавес. Какво мислиш?
— Наистина е новак и няма опит. Но всичко ще е наред. — Си Джей се чувстваше много неловко в този момент. Не умееше да лъже. Да премълчи нещо — да, но да лъже! — Ако можех да избирам, щях да предпочета друг да спре колата, но е невъзможно, така че трябва да се задоволим с наличните факти. Ще поработя още с него.
— Аз нещо не разбирам. Рубио те повика в ареста, за да ти покаже иска за нищожност на спирането? Не виждам смисъл. Спокойно можеше да го направи в съда. Защо трябва да те влачи в оная вмирисана дупка? Бантлинг присъстваше ли?
— Да. — Тя започваше леко да трепери.
— Някой друг?
— Не.
— Значи само ти, Рубио и Бантлинг? — Той забеляза, че лицето й се издължава при всеки нов въпрос. Защо?
Тя разбираше, че в търсенето на отговори, той определено разчита на нейните реакции, а в момента беше като отворена книга. Взе чантата си и я притисна към себе си.
— Доминик, моля те. Денят беше тежък. Не искам да влизам в подробности.
— Си Джей, с какво те държи той? Защо това дело толкова те смущава? Какво има? Можеш да ми се довериш. Вероятно мога да направя нещо…
Боже господи, как искаше да му разкаже всичко! Да се освободи от кошмара, да се сгуши в прегръдката му и да се почувства защитена, както онази нощ преди четири седмици в нейния апартамент. Сигурна, защитена и топла. Сега повече от всякога имаше нужда от това усещане, защото животът й отново започваше стремително да се измъква от контрола й и тя се нуждаеше от всички средства да го овладее.
— Не, не можеш. Казах ти, той е напълно луд, това е всичко. Трябва да се прибирам. Вече е късно и съм изтощена.
Доминик я наблюдаваше, докато прибира куфарчето си.
— Има ли шанс искът?
— Никакъв. Въздух под налягане. Няма да ни създаде проблеми.
— Мога ли да получа копие?
— В кабинета ми е — излъга тя отново.
Знаеше отлично, че след като искът влезе в съда и стане публичен, пресата ще се запознае с всяка дума в него. Нейното изнасилване ще бъде голямата новина, анализирана от поне двайсетина репортери, които ще се опитат да направят име на неин гръб. И това ще се повтаря, повтаря, докато накрая втръсне на публиката. Въпреки че изнесеното не беше достатъчно основание да я отстранят от делото, съдия Часкъл нямаше да е доволен, че тя лично не му е съобщила навреме. Страхуваше се Тиглър да не я замени с друг прокурор, необременен с пристрастия като нея. Знаеше, че трябва да даде на Доминик някаква предварителна информация, преди да тръгнат внушенията. Но за целта трябваше да е в състояние спокойно да му обясни всичко, без да плаче поне две секунди. А тази вечер не можеше. Не и тази вечер.