— Как се чувствам ли? Притеснена, нервна, щастлива, възбудена, виновна. По малко от всичко. Зная, че не трябваше да позволя да стигнем толкова далеч, но… С него не мисля. Той ме огражда от всичко. И това е много хубаво. Това е добра терапия, нали, докторе? Когато сме заедно, аз съм с него. И се чувствам сигурна. Само по този начин мога да го определя. Не мога да се откажа от тази защита, от този постоянно включен радар, не мога да го изключа. Най-сетне образът на онзи психар напусна съзнанието ми, вярно, само за часове, но не ме мъчи повече и тежестта, която притискаше сърцето ми, също изчезна. Не съм имала такова чувство към мъж досега… да, не мога без него. — Тя се изправи и започна нервно да се разхожда из стаята. — Но съм уплашена. Даже ужасена. Не мога да го допусна прекалено близо до себе си. Има неща, които никога не бива да узнае.
— Себе си имаш предвид, така ли? Страхуваш се, че ако те види такава, каквато си, няма да те харесва?
— Не. Всъщност да. Може би някой ден ще успея да се отпусна. Да разтворя душата си, както казвате вие. Но има факти, които не мога да споделя с него. Той никога няма да ги приеме. А не мисля, че една истинска връзка може да се гради на полуистини.
— Имаш предвид изнасилването? Това ли не можеш да споделиш? — опипа той внимателно почвата. — Може би, ако успееш да споделиш тъкмо това, ще постигнеш по-пълна взаимност.
— Не. Извън изнасилването има и други неща, но не искам да ги споменавам днес. Все още не.
Тя знаеше много добре, че лекарската тайна има ограничения, особено когато се отнася до намерения за извършване на престъпление. Укриване на доказателства, манипулиране на свидетелски показания, лъжесвидетелстване. Това са все криминални деяния. Трябва да е много внимателна с подобни разкрития.
— Имате ли интимни отношения?
Този въпрос малко я смути. В миналото това не би било проблем, но днес д-р Чеймбърс беше в професионални отношения и с двамата. Подсъзнателно тя потърси защита зад стола.
— Да.
— И?
— Беше… — тя замълча за миг, като да си спомни нещо — … беше хубаво. Не стана още в началото. Излязохме да вечеряме навън вечерта след… след случката в затвора.
— След като Бантлинг и неговата адвокатка ви нападнаха?
— Да. Същата вечер. — Тя беше споделила с него твърдението на Бантлинг, че я е изнасилил. Но не беше казала нито дума за обвиненията на Лурдес, че съзнателно манипулира показанията на свидетелите. — Не можех да се прибера сама в къщи. Имах нужда от него. Бях ужасно притеснена, кошмарите се връщаха и не можех да остана сама в празния апартамент. Зная, че това не е добра основа за изграждане на близки отношения, но онази вечер ние не спахме заедно. Беше само една вечеря. Беше компанията му. Имах нужда да съм близо до него. Не зная как да го обясня.
Тя отиде до прозореца и се загледа в оживената улица, която вече потъваше в часа на задръстването. Заети хора, забързани напред-назад по свои си житейски работи.
— Както и да е, това просто се случи между нас. Постепенно. Всъщност миналата нощ. Не бях имала никаква връзка след онзи брокер преди няколко години и откровено казано, не вярвах, че може да е хубаво. А беше приятно, нежно и хубаво. Само че даже в пълния мрак се ужасявах да не забележи белезите ми и какво ще си помисли, като ги докосне…
Тя си припомни сцената в нейната спалня и топлите ръце на Доминик, които леко милваха гърба й, докато нежно я целуваше, езикът му се докосваше до нейния, а пръстите бавно разкопчаваха копчетата на блузата. Точно в този миг я обзе ужасно безпокойство, защото знаеше, че ще открие белезите. Дори може да ги види, когато очите му свикнат с пълния мрак. Тези грозни, изпъкнали белези, които кръстосваха гърдите и стомаха й.
Бяха изпили няколко бутилки вино — прекалено много — докато гледаха лодките, които се носеха под тях по канала. Вино и приятен разговор. За пръв път, откакто се помнеше, тя се почувства спокойна и щастлива. И когато той се наведе към нея на малкия балкон, облян в лунна светлина и я целуна, тя не се възпротиви. Притисна се към него и всичко стана в мрака на спалнята, докато милващите му ръце възбуждаха тялото и ужасяваха съзнанието й. Но блузата, сутиенът и останалите дрехи паднаха, телата им се притискаха едно в друго и той нищо не попита. Даже не спря. Продължи да я целува в тъмното и телата им бавно танцуваха в общия ритъм на някаква беззвучна музика. Когато се събуди сутринта, той беше до нея и продължаваше да гали врата и гърба й.
— … Но той не обърна внимание — продължи тя. — Не каза нищо. Сигурна съм, че ги е усетил и затова му обясних, че са от автомобилна злополука. Изтърсих първото, което ми дойде наум.