— И каква е сегашната диагноза?
Тя угаси последната цигара и въздъхна уморено, преди да стане.
— Гранични личностни смущения с агресивни антисоциални прояви. С други думи, пълен социопат. За мен нямаше нужда да ми го казва лекар.
57
Още от сутринта на Хелоуин беше горещо като в ада. От два дни над Маями се бе спуснал горещ фронт с температура до трийсет и два градуса, влажност деветдесет и пет процента и досадни следобедни гръмотевични бури. Доминик стоеше пред сградата на щатската прокуратура и ризата му вече лепнеше по гърба. Беше десет и четвърт и той едва бе успял да пристигне навреме.
За да се яви пред съда, му се наложи да съкрати съвещанието с Блак и комисаря от полицейското управление на Флорида по случая „Купидон“. Тя не го бе молила за това, но той знаеше, че трябва да е с нея. Достатъчно пъти беше ставал свидетел на тревогата, която я обземаше всеки път дори само при споменаването на името на Бантлинг; беше наблюдавал странната напрегнатост в реакциите й, когато се налагаше да стои в едно помещение с него. Неволното потрепване на тялото и страха в очите й. През последните дни, докато се подготвяше за заседанието, тя се затваряше все повече в себе си и ставаше очевидно по-неспокойна. Не искаше да обсъжда с него причините и обясняваше всичко с нарастващото напрежение преди делото, на което тя бе заложила много. Прекалено много. Все още не можеше да си обясни това нейно поведение, но усещаше, че страхът в очите й се дължи на нещо по-голямо от обичайното вълнение преди важно дело. Знаеше, че трябва да е до нея, дори тя да протестира, и да я преведе до съдебната зала през тълпата от шумни, нахални и абсолютно безогледни репортери, любопитни зяпачи и ехидни сеирджии, които тайничко й пожелаваха да се провали. Ако не за друго, поне за да седи зад нея, докато тя се бори с невидимите си демони.
Стъклената врата на Прокуратурата се отвори и тя се стъписа леко, като го видя. Изненадата в очите й пролича дори под тъмните очила. Беше облечена в строг черен костюм и тъмната руса коса бе прибрана в стегнат кок. Нарамила тежката си чанта, тя влачеше с видимо усилие количка, натоварена с три кашона папки.
— Реших да ти помогна ако не с друго, поне за папките — каза той.
— Мислех, че имаш съвещание с Блак — отбеляза тя.
— Имах. Но това ми се струва по-важно.
За нея връзката между тях все още беше нещо ново. Чувстваше се малко неудобно сега, въпреки че бяха прекарали последната нощ заедно. Не беше сигурна какво ще стане по нататък, нито знаеше какво иска тя самата, но се смущаваше да бъде заедно с него пред всички. Той теглеше претоварената количка и вървеше на почтително разстояние от нея, докато пресичаха улицата в пълно мълчание.
58
Виктор Чавес беше нервен. Потта му се стичаше на едри капки заради репортерите, които се въртяха като лешояди около него, готови да откъснат живо месо, да го отнесат в гнездото си и да го чоплят на спокойствие. Те само дебнеха някой да сгафи по това дело, та първи да го разтръбят след това. Седеше на пейката точно до входа на зала 2–8 в очакване да му дойде редът и да го извикат. Всички се бяха събрали тук. И дебнеха. Неговият сержант, лейтенантът му, всички момчета от управлението.
Това не беше първото му свидетелстване. Досега се бе изправял пред съда три пъти и мислеше, че се е справил добре. Естествено, ония дела не можеха да се мерят със случая „Купидон“. При тях той не се обърка. Сега чакаше да го призоват като свидетел на защитата, защото беше внесена молба за прекратяване. Да отменят неговото спиране. Неговото претърсване. Оня тип се разхожда из Маями с труп на момиче в багажника, а той го бил спрял незаконно! Какво по дяволите искат от него?
Откакто се случи това, сержант Риберо не го изпускаше от поглед. Трябвало да докладва за анонимния сигнал по време на дежурството му и защото не бил, сега го надзираваха като ученичка. Но знаеше, че ще стане още по-лошо, ако се оплете в решаващото заседание за делото пред всички тия прожектори и камери, предаващи на живо. Не само ще го изхвърлят от работа, но срещу него ще започне криминално разследване. Не трябва да допуска нито една грешна дума в показанията си.
Това беше най-трудното. Да си спомни всяка подробност така, както го бе инструктирала прокурорката, в абсолютно същия ред. „Това е проблемът, когато разказваш приказка — казваше майка му. — Никога не можеш да я разкажеш точно както си я чул.“ Особено след като са го разпитвали толкова много хора — какво се е случило в онази нощ, как е задържал Купидон. Кой ли не го е питал? Съседи. Състуденти. Непознати на улицата. Момичета на плажа. Момичета на бара. Колежки. Беше станал местна знаменитост. Полицаят, който пипна Купидон! Сержантът го беше предупредил да си затваря устата, да говори само пред съда. Но момичетата не питаха сержанта, а него. Как той, начинаещият полицай, съвсем сам и воден от интуицията си, е заловил най-прочутия сериен убиец в Щатите.