Но ето, удари часът и той трябва да удостовери, че всеки детайл е на мястото си. Дори най-дребният. А в главата му бръмчи като развалена магнетофонна лента.
Чакаше на пейката да му дойде редът, в пълна полицейска униформа, стиснал здраво потни длани, когато тежката махагонова врата се отвори и приставът извика високо неговото име.
59
Когато Си Джей влезе в съдебната зала, Бантлинг вече се беше разположил до Лурдес на масата на защитата. Тя усещаше как я следи с поглед, докато прекосява галерията към мястото на обвинението и с помощта на Доминик разопакова папките си. Без да го вижда, знаеше, че той се усмихва. Усещаше го с кожата си. Съсредоточи се! Съсредоточи се! Това е само едно дело като всяко друго!
Доминик, Мани и Джими Фултън заеха места на първата редица точно зад нея. Крис Мастерсън и Еди Боуман пристигнаха по-късно и едва успяха, показвайки полицейските си значки, да намерят места на последната редица до Грег Чеймбърс. От другата страна на залата, облечени с прословутите си черни костюми и тъмни очила в горните им джобове, се бяха разположили Кармеди и Стивънс, заедно с техния диригент Гракър. Въпреки че не го виждаше, Си Джей беше сигурна, че там някъде е и Де ла Флорс или поне двама негови помощници, готови да извадят федералните обвинения в момента, в който тя се провали. Както се полага, тук бяха всички телевизии и камерите им изпълваха залата. Големите вестници също бяха изпратили кореспонденти. Залата беше готова за представлението.
Когато тя влезе, Лурдес изобщо не погледна към нея, направи се, че съсредоточено разглежда документите пред себе си. Си Джей не знаеше какво може да очаква днес и гърлото й се беше стегнало. Вратата на съдийската стая се отвори и приставът Ханк обяви тържествено:
— Заседанието е открито. Ще бъде ръководено от почитаемия Леополд Часкъл. Седнете и запазете спокойствие. Мобифоните да се изключат.
Съдия Часкъл зае мястото си и не загуби нито миг в речи и обръщения към събралото се множество, което май съвсем не забелязваше. След десет години като съдия и други двайсет като прокурор, той бе видял всичко и появата на името му във вестниците нямаше никакво значение за него. По-скоро беше досадната страна на професията. Обърна се към Лурдес и започна направо:
— Така, госпожице Рубио, събрали сме се днес да разгледаме молбата ви да бъдат обявени за нищожни спирането и последвалото претърсване на колата по делото „Щатът срещу Уилям Бантлинг“. Запознат съм с вашата молба, така че започвайте. Можете да призовете първия си свидетел.
60
Тъй като молбата беше на защитата, нейна бе и грижата да се аргументира. Тя трябваше да докаже, че спирането е било незаконно, нямаше нужда обвинението да доказва противното. И единственият начин защитата да убеди съда в своята теза, беше да призове свидетели на спирането. Първият свидетел на Лурдес беше полицаят от Маями Бийч Виктор Чавес.
Чавес пристъпи спокойно през двойната врата на залата и кимна почтително по посока на съдия Часкъл, преди да заеме мястото си в отделението за свидетели. Оправи униформената връзка, прокашля се и в залата се възцари мълчание.
Лурдес продължаваше да подрежда книжата си, но след няколко секунди напусна мястото си до Бантлинг и се приближи до свидетеля. В този момент стомахът на Виктор Чавес се сгърчи от леден ужас, устата му пресъхна и той разбра, че е загазил здраво.
Преди няколко седмици бе излязъл една вечер с брат си в Соуби. Всъщност двамата отидоха в „Кливландър“, същия бар, от който бе изчезнала Морган Уебър, последната жертва на Купидон. И естествено, щом се разчу, че там е полицаят, който е пипнал Купидон, около него се струпаха любопитни жени, които искаха да чуят как точно го е направил. Носи ли оръжие в момента? Може ли да им покаже патрулната си кола? Невероятно! Толкова много жени, имаше и за брат му. Онази вечер не беше изключение.
Веднага щом седнаха, до тях се наместиха една червенокоса хубавица с впита розова блуза и нейната по-тъмна приятелка; започнаха да ги разпитват вярно ли е, че е заловил Купидон. Преди да влязат в „Кливландър“, двамата с брат му бяха ударили по няколко питиета, после по още няколко и не усети как започна да му става едно хууубаво… Брат му напълно се отряза, едва се държеше на краката си. А червенокосата налиташе стръвно и попиваше всяка негова дума, беше съвсем наясно как ще свърши нощта.