— Следователно, не сте открили това, което сте очаквали, нали, полицай Чавес? Наркотици?
Си Джей усети как ръцете й се разтрепериха.
— Не. Аз го спрях за превишена скорост и други нарушения на правилника за движение. По-късно допълнителни факти ме накараха да си помисля, че може да носи контрабанда в багажника. Поведението на кучето дойде в потвърждение на това.
— Хайде, бъдете честен, полицай! Когато засякохте ягуара по „Уошингтън“, помислихте ли си, че може да пренася дрога?
— Възразявам — намеси се Си Джей. — Този въпрос вече бе зададен и получи отговор.
— Възражението се отхвърля. Свидетелят може да отговори — произнесе се съдията.
Чавес си спомни какво беше разказал на червенокосата в бара, но вече беше късно. Адвокатката го бе притиснала в ъгъла. Сега цялата му кариера на полицай зависеше от правилния отговор.
— Не. Спрях го за превишена скорост.
— Какво е могло да ви накара да изоставите спречкалите се момчета, да скочите в колата и да преследвате нарушителя? Инстинкт ли ви подсказа, че може да пренася нещо в багажника? Да не би някой друг да ви е казал, че в него има нещо подозрително?
Тя знае за анонимното обаждане.
Си Джей сочи на крака отново.
— Възразявам. Въпросът вече е зададен и е получил отговор.
— Възражението се отхвърля. Продължете, госпожице Рубио.
— Той караше с превишена скорост. Това беше всичко. Нямаше нищо друго. — Чавес нямаше да мръдне, каквото и да го попита тя. Между тях се водеше битка. Освен ако тя не извади някакво изобличаващо доказателство. — Стана така, госпожо, че когато погледнах в багажника, в него имаше труп.
— Проклет лъжец! — изкрещя внезапно Бантлинг от мястото си.
Лурдес Рубио изостави Чавес и се обърна към своя клиент.
— Господин Бантлинг, не се намесвайте в разпита на свидетелите. Съдът няма да търпи такъв тон! — скастри го сурово съдия Часкъл. Беше чул за изстъпленията на Бантлинг по време на предварителното дело и твърдо бе решен да не допусне подобно нещо тук, точно в неговата зала.
Бантлинг се изправи и веригите му издрънчаха.
— Извинете, господин съдия, но той е лъжец. Всички са такива. Вижте го само.
— Достатъчно, господин Бантлинг. Седнете!
— Искам да се изкажа, Ваша чест. — Той погледна към Си Джей и на лицето му цъфна мазна усмивка. — Този съд трябва да узнае нещо.
Си Джей усети, че залата се завъртя и стисна здраво писалката в пръстите си. Гледаше право в съдията. Моментът, в който щеше да рухне, бе настъпил. Как ще понесе да я обвинят пред всички тези хора? Затаи дъх в очакване на следващите думи на Бантлинг.
— Всичко, което този съд би поискал да знае, ще го чуе от вашата адвокатка. Сега седнете или ще накарам да ви изведат. Госпожице Рубио, имате ли още нещо да кажете?
Лурдес Рубио наблюдаваше как двама здрави надзиратели притискат Бантлинг на мястото му. През цялото време той гледаше втренчено прокурорката, а иначе приятното му лице с правилни черти беше разкривено от презрение и омраза. Тази игра на котка и мишка с нея много му допадаше, харесваше му да я държи в ръцете си, аз зная нещо, което ти не искаш другите да научат. Този път обаче Лурдес нямаше да го остави да се налудува. Не днес. И не с нея.
— Това беше всичко, Ваша чест — каза Лурдес и седна на мястото си.
62
Си Джей остана на прокурорската маса дълго след като заседанието свърши и залата почти се опразни. Тя улови погледа, който хвърли Лурдес, докато прибираше документите си в чантата на съседната маса, но не виждаше какво може да сподели с нея. Лурдес напусна залата веднага след като надзирателите от затвора отведоха нейния разгневен клиент обратно в строго охраняемата му килия.
Чавес е пълен идиот. Ужасен лъжец. Палячо. И Лурдес го забоде. Защо обаче даде внезапно заден ход? Защо? Тя очевидно знаеше за анонимния сигнал. Откъде? А изнасилването? Не направи даже намек пред съда за твърденията на Бантлинг, макар че той самият се опита да я тласне към това. Това стратегия ли е или нещо друго?
Си Джей изпитваше силно чувство на вина спрямо Лурдес. Преди делото на Бантлинг дори я харесваше. През последните години бяха работили заедно по два случая на убийства и намираше, че Лурдес е винаги праволинейна. За разлика от повечето й колеги нито хленчеше, нито бе безскрупулна. А сега сама се злепоставяше. Точно затова Си Джей се чувстваше виновна. Но след случката в затвора стана много предпазлива и се питаше дали Лурдес не предприема някаква заобиколна маневра, за да я приспи и след това да хвърли пред съда сензационната си информация. Може би изчаква съдебните заседатели да се закълнат, та да няма място за отстъпление? Ако Лурдес хвърли своята бомба тогава, съдията ще бъде принуден да обяви процеса за невалиден по вина на прокурора и Бантлинг няма да бъде съден по-нататък. Край. Той ще напусне съдебната зала като свободен човек. Си Джей се върна мислено към сцената в затвора, когато ухиленият мазен Бантлинг, седнал до своята съвестна адвокатка, изстрелваше в упор срещу нея убийствените си внушения. Лурдес не може да не е знаела преди това, че клиентът й е луд. Той сам й го е казал, а тя е видяла доказателствата за това в полицейските доклади. И въпреки това позволи да я използва като негов инструмент. Уреди Си Джей да застане очи в очи със своя насилник в затвора. Само заради ефекта. За да спечели един иск. При тази мисъл чувството й за вина изчезна.