Освен това Си Джей Таунзенд беше уважавана прокурорка, от която тя искрено се възхищаваше. Никога не се замесваше в мръсни политически игрички и не нанасяше подли удари под пояса, само за да се изтъкне. Лурдес беше наясно, че Си Джей също лъже и въпреки че мотивите й бяха обясними, това в никакъв случай не й правеше чест. Беше прегледала подробно инвентарните листове на иззетите предмети от къщата и колите на клиента й и се беше запознала лично с всяко веществено доказателство. Нямаше нищо. Липсваха улики, които според клиента й, би трябвало да са налице. Още една задънена улица. Лурдес не можеше да разчита вече дори на собствената си преценка за хората.
Вторачена в ужасяващите снимки, тя отпи една голяма глътка. Къде е справедливостта за Ана Прадо? Къде е справедливостта за нейния клиент, когото се бе заклела да защитава с всички сили? Какво изобщо е справедливост в наши дни?
Днес се провали и като адвокат. Накара оня полицай сам да се разбие в стената, със собствените си думи и в този момент спря! Не направи следващата крачка, защото знаеше, че клиентът й е насилник. Когато го видя в съда с каква злоба и лъст, без сянка от разкаяние гледа своята бивша жертва, тя се убеди, че ако той получи възможност, ще го извърши отново. Самата тя защитаваше с плам правата на жените от кубинската общност, сред която живееше и работеше. Беше председател на сдружението „Ла Луча“, което помагаше на латино-емигрантки, станали жертва на домашно насилие, да намерят подслон и защита. Как да се смята за защитничка на жените и да допусне един брутален насилник да излезе на свобода? Беше видяла какво е направил с една от жертвите си, същото щеше да се случи и със следващата.
Лурдес си сипа втора чаша и този път я изпи спокойно, без да почувства паренето от първата. Същата аналогия можеше да се направи и с нейното участие в този ребус. Навярно всяка следваща стъпка ще е по-лесна, ако помогне клиентът й да поеме към камерата за екзекуция. Навярно няма да я жегне гледката на иглата, която се забива във вената му. Да стане съучастник в убийството на собствения си клиент.
Защото тя наистина не вярваше, че той е убиец. Знаеше, че може да го отърве, въпреки че днес не го направи. Известно й беше за странното анонимно обаждане по телефона в полицейското управление на Маями Бийч през нощта на деветнайсети септември. Глупавото полицайче, пияно до козирката и облизващо се за лесна свалка, се беше разприказвало оная нощ в „Кливландър“ и тя бе разбрала каква е причината за спирането на ягуара, макар че сега то пееше друга песен. Въобразяваше си, че просто може да отрече казаното в бара и толкова. Но нещата не са толкова прости, нали?
Подмяташе в дланта си касетата, която бе изискала от управлението в Маями Бийч. На нея беше написано 19/9/2000 8,12. Обикновено записите на телефонните разговори се съхраняваха трийсет дни, преди да ги изтрият. За късмет тя получи поръчаното копие на двайсет и деветия ден.
Уискито даваше своя магически ефект и тя се почувства свободна и лека. Лурдес погледна отново снимките на Ана Прадо и си наля трета чаша.
Съдържанието се плъзна съвсем леко по гърлото й.
64
Той наблюдаваше с интерес сцената, която се разиграваше пред очите му в претъпканата зала на съда. Всичко протичаше дори по-добре от очакванията му. Актьорите си разменяха реплики. Вълнението достигна висок градус, а напрежението така осезаемо се сгъсти, че можеше да се разреже с нож. Зрителите, притаили дъх като най-обикновени туристи в евтино кино, гризящи нокти и хрупащи прословутите пуканки, се опитваха да запечатат в съзнанието си разиграващия се в залата филм, наблюдаваха заедно с него, заобиколили го отвсякъде. Той се сливаше с тях. Станал бе един от тях. Тази игра, която лично бе устроил, приятно се разрояваше на отделни подсюжети, а изостреното очакване на незнайната развръзка го изпълваше до пръсване.
Но имаше нужда от още нещо. От месеци се намираше в режим на въздържание и не можеше да трае повече. Чувстваше се като пустинник, който търси вода. Изпитваше ненаситна жажда да се утоли с живот. Със смърт.