— Защото освен кордата за въдица, която намерихте при тялото на Морган Уебър, не разполагаме с никаква друга физическа връзка между него и останалите жертви. А кордата съвсем не е достатъчна. И освен това нямаме осъдителна присъда за Прадо. — Тя се обърна към Доминик. — Трябват ми сърцата. Намерете трофеите му.
— Не казахте ли, че те не са нужни, за да го осъдят? — попита Мани.
— Така е. Но нали видяхте как се държа Виктор Чавес на свидетелската трибуна? Уклончив, наперен и арогантен.
— Задник! — възкликна Мани.
— Така е. Той е несигурен свидетел, но не мога без него. Просто гледам да не настройва заседателите така, че да повярват във версията на защитата, че на Бантлинг му е била устроена клопка. Ако го изтървем по делото за Прадо, следващият съдия няма да разреши на следващите заседатели даже да изслушат фактите за нея. И ние оставаме на сухо.
— Си Джей, търсихме къде ли не — каза Доминик. — Разговаряли сме с триста свидетели и сме анализирали стотици веществени доказателства. Не знам какво повече мога да направя.
— Може би докторът му от Ню Йорк ще ни подсети къде ги е скрил. Разговаряли ли сте с този д-р Файнбърг?
— Не. Бантлинг не пледира невменяемост и според Лурдес това ми забранява достъп до медицинските протоколи. Не мога да поискам да бъдат прегледани и от щатската медицинска служба. Ръцете ми са вързани. Каквато и информация да се съдържа в тях, тя е лична и неприкосновена. Докторът няма да каже нищо, дори Бантлинг да е заровил сърцата в собствения му двор.
— Може пък Бауман да е прав и той да ги е изял, като оня Джефри Дамър? — намеси се Мани. — Никога няма да разберем истината.
— Не вярвам, Мечо. Мисля, че Си Джей е права. И преди сме разследвали серийни убийци. Те винаги пазят трофеи. В нашия случай това може да са сърцата. Той вероятно иска ние да ги търсим. Бантлинг ни дразни, като ни кара да се питаме къде са. Положил е толкова големи усилия да ни ужаси с нагласените сцени на местопрестъпленията, сигурно е подготвил същия ефект и ако ги намерим.
— Прегледайте отново всички доказателства. Прочетете протоколите. Може просто да сме пропуснали нещо — каза Си Джей. — Някоя мижава разписка или ключ от трезор. Не зная. Трябва да опитаме. Очаквам процесът да продължи поне три седмици. Ако тогава успея да предявя обвинения и по другите убийства, няма съдия, който би го дал в ръцете на федералните и процесът ще обхване и останалите случаи.
— Три седмици! — въздъхна Мани. — Е, няма да има весела Коледа и Щастлива Нова година този път. Нито екскурзия до Северния полюс! Независимо колко сме го заслужили.
66
Мани изчака Си Джей да се отдалечи на път за кабинета си и каза:
— Много ми харесва госпожа прокурорката, но идеята да търсим тези сърца, и то толкова късно в играта, ми се струва малко налудничава. Ако Бантлинг няма някъде таен фризер, те досега сигурно напълно са се разложили.
— Ами тогава да намерим фризера.
— Вечният оптимист. Откога между вас с прокурорката има нещо? — попита той неочаквано, наблюдавайки внимателно Доминик между две хапки пастелито.
Доминик едва не се задави.
— Толкова ли си личи?
— За мен, да. Познавам жените. И мога да ти гарантирам, че и госпожа прокурорката си пада по теб.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно! Та откога е тази работа между вас двамата?
— От няколко месеца.
— И?
— Това е. Аз я харесвам, тя също ме харесва, но не ме допуска много близо до себе си. Никакви планове.
— Жени. Те винаги искат нещо сериозно, сериозно, сериозно. Като отстъпиш, винаги искат още. За това съм се женил три пъти. Въпреки това не мога още да ги разгадая напълно. Но колкото пъти и да съм се клел, винаги съм готов да кривна за нещо ново и вкусно. Също както с пастелитото, после получавам разстройство и се питам кога най-сетне ще поумнея.
— Виж какво, тя не иска това между нас да се разчуе, затова си затваряй устата, независимо какво ти казва твоята прочута интуиция. Много ще се притесни, ако усети, че хората подозират нещо. Най-много я е страх от Тиглър и пресата.
— Млъквам. Само не го правете в патрулната кола.
— Мисля, че тя е права, Мани, сигурен съм в това — каза Доминик съвсем бавно, колебаейки се дали да продължи, или да запази мислите си за себе си. Огледа се наоколо, за да се убеди, че никой не слухти, но „Пикъл Баръл“ беше почти празен и те бяха съвсем сами в задната част на кафенето. — Виж, Мечо, прегледал съм безброй пъти полицейските доклади и снимките от местопрестъпленията. Не спирам да търся какво сме пропуснали и всеки път стигам до един и същ въпрос. Защо няма никакви физически следи? Защото Купидон не е искал да открием нещо? Тъкмо обратното. Ако такова е било неговото намерение, нямаше да намерим и телата. Според мен той е много лукав, Мечо. Поел е големи рискове с всяко от момичетата. Излизал е с тях от баровете под носа на техните приятели, на охраната в заведенията. Убивал ги е дълго, забавлявал се е с телата им, аранжирал е сцените. Всичко е било извършено с хладна пресметливост. Той иска ние да видим какво е направил. Да разберем какво е правил с тях, преди да ги убие. А и този опиат, мивакрона. Иска да ни ужаси, да ни обърка, да ни изуми с хитростта си. И да ни покаже, че въпреки откритите му зверства, ние не можем да го хванем. Всяка сцена, с изключение на Ана Прадо, е предварително планирана. Кога и как ще убие жертвата си и кога и как ние да я открием. Всичко до най-малката подробност.