— Защо не му разрешавате да си носи бижутата?
— От съображения за сигурност.
— Че каква заплаха за сигурността може да е един часовник? Да не се занимаваме с глупости. Разрешавам да си носи бижутата в залата.
Съдия Часкъл присви очи и се обърна към Бантлинг:
— А сега ме чуйте добре, господин Бантлинг. Виждал съм избухванията ви в тази зала и съм чувал за буйствата ви другаде, така че запомнете: не съм нито толерантен, нито търпелив. Още едно нарушение и сте вън, вече имате две. Ако се наложи, ще наредя да ви вържат и да ви запушат устата и ще присъствате всеки ден на заседанията в червения затворнически костюм. Ясен ли съм?
Бантлинг кимна, без да сведе очи под изпитателния поглед на съдията.
— Да, Ваша чест.
— Така, ако няма друго, готови ли сме да пристъпим към избора на съдебните заседатели?
През това време Бантлинг съсредоточи вниманието си изцяло върху Си Джей.
Съдията изчака, преди да продължи:
— Да започваме. Свалете оковите от господин Бантлинг, а вие, Ханк, доведете първите петдесет щастливци. Искам да приключим с избора преди края на седмицата. Да не проточваме нещата за след Коледа.
Въпреки че не й достигаше въздух и залата леко се въртеше, Си Джей успя да отговори предизвикателно на погледа на Бантлинг. Той прокара език по устните си и на лицето му изгря многозначителна усмивка.
Тя знаеше, че днес той няма да наруши мълчанието си. Ще я остави да се гърчи в очакване и ще пази тайната си като смъртоносно оръжие, което ще извади в избран от него момент и ще нанесе своя бърз и силен удар. Право в целта.
А тя няма дори да види как го насочва към нея.
71
Съдебните заседатели, които избраха — пет жени и седем мъже — положиха клетва в петък, точно в два и четиридесет и две следобед, само осемнайсет минути преди съдът да бъде разпуснат за Коледните празници. Според законите на Флорида, те не подлежаха на изолация и бяха оставени да се приберат при семействата си. Четирима латиноамериканци, двама афроамериканци и шестима бели трябваше да решат дали Уилям Бантлинг е виновен. Най-младият беше на двайсет и четири години, инструктор-водолаз, а най-възрастният — на седемдесет и шест, пенсиониран счетоводител. Всички живееха в Маями и макар да бяха чували и чели за убийствата на Купидон, заявиха, че нямат предварително мнение за вината му и се заклеха да бъдат честни и обективни в преценката си.
Докато Си Джей събере всичките си книжа и документи, съдът напълно опустя. Дори представителите на пресата прецениха, че изборът на съдебни заседатели е досадна и скучна процедура, която едва ли ще заинтересува читателите им.
Щатската прокуратура беше пуста като съда. Тиглър официално бе разпуснал персонала в три следобед, но повечето си бяха тръгнали още преди това. Си Джей премина край празните бюра на секретарките, украсени с шарени коледни картички, а кошчетата край тях бяха препълнени с разкъсана червена, зелена и бяла опаковъчна хартия. Една голяма количка, с която обикновено се пренасяха досиета, беше зарязана до ксерокса, препълнена с празни пластмасови чаши и чинии, останали от коледното празненство, на което тя не можа да присъства. Повечето от прокурорите бяха заминали още в понеделник на двуседмична ваканция, опитвайки се да използват докрай останалите от отпуската дни и сега техните кабинети бяха също тъмни и пусти.
Си Джей се зае с купчината кореспонденция, насъбрала се през седмицата на процеса. След няколко часа приключи и подреди документите, които щяха да й трябват за встъпителната реч, а останалите заключи в шкафа. Взе палтото си от облегалката на стола, чантата и куфарчето и се запъти бавно към асансьорите. Беше чувала, че броят на самоубийствата е по-висок около Деня на благодарността, Коледа и Нова година. Празниците бяха не само най-приятните дни в годината, можеха да са и най-самотните.
Излезе на пустия вече паркинг и закопча палтото си. Дори толкова на юг в слънчева Флорида по това време на годината нощем ставаше доста хладно, особено когато задухаше декемврийският вятър от поречието на река Маями.
Всички имаха планове за празниците, как да прекарат времето с приятели и любими. Не и тя. Си Джей нямаше план и дните щяха да се изнижат като всички Коледи досега — без обичайната размяна на пожелания за здраве, щастие и късмет, дето се мъдрят по всички честитки. Разбира се, можеше да отиде при родителите си в Калифорния, ако изобщо си струваше да лети за два дена до Западния бряг, но тъжните и неприятни спомени, които оставяха у нея подобни пътешествия, я възпираха да ги предприема. Майка й старателно избягваше всякакви сериозни теми за разговор и се ограничаваше само до времето и музиката, а баща й я гледаше тъжно, очаквайки всеки момент тя да се разпадне. Едва се справяше емоционално със седмица ваканция през лятото и определено нямаше да издържи сега дори една празнична вечеря. Бантлинг й бе отнел и близостта с родителите й. Тази година ще се задоволи с компанията на Люси и Тиби и с домашно приготвена пуйка. В самотата на своята кухня ще пише отново и отново своята встъпителна реч и ще се готви за кръстосаните разпити, ще се посвети изцяло на усилието да убие един убиец.