— Била ли е в съзнание в този момент?
— Невъзможно е да се определи с точност, но както вече казах, следите от мивакуриум хлорид, който е намерен в тялото й, не могат да причинят загуба на съзнание. Този препарат има парализиращо действие. Той отпуска скелетната мускулатура и предотвратява или забавя настъпването на шок, който е естествена реакция на подобна травма. Мога само да кажа, че съществува възможност тя да е била в съзнание, когато сърцето е било извадено.
През залата премина всеобщ стон.
— Благодаря ви, доктор Нилсън. Нямам повече въпроси.
— Добре. Госпожице Рубио, имате ли въпроси към свидетеля?
— Да, няколко. Докторе, вие заявихте пред съдията, че разрезите по тялото на госпожица Прадо са съвместими със скалпел №5, нали така?
— Да.
— И може да са направени с кой да е скалпел от същия размер. Така ли е? Не само с намерения в къщата на мистър Бантлинг?
— Да. Всеки скалпел №5.
— Този размер скалпели не са някакъв специален инструмент, нали? Всъщност се използват често в медицинската практика и при препарирането на животни?
— Не мога да кажа нищо за таксидермията, но в медицинската практика са широко разпространени. Могат да се купят от всеки специализиран магазин.
— Благодаря ви, докторе. — Лурдес се запъти към мястото си, но по средата спря, сякаш изведнъж се е сетила нещо. — И кой ви донесе за тест този скалпел, предполагаемото оръжие на убийството? Кой от инспекторите?
— Специален агент Доминик Фалконети.
— Така ли! — замислено възкликна тя. — Нямам други въпроси.
— Има ли обвинението допълнителни въпроси към свидетеля? — попита съдията.
Беше шест и десет, петък, двайсет и девети декември, последният работен ден от календарната 2000-на година. Си Джей бе в залата от сутринта след поредната безсънна нощ с тъмни сенки под очите и вдълбани бръчки по челото. Около нея всичко се пропукваше, заплашваше да се срути, в този момент тя не можеше да направи нищо повече, а не биваше да подава топката на противниковата страна.
Въпросите на Лурдес направиха всичко двусмислено и всеки свидетел — подозрителен. Отговорите повдигнаха нови въпроси. Онова, което бе абсолютно сигурно, взе да се размива. Започна да й се изплъзва контролът както върху личния, така и върху професионалния й живот. Нейните свидетели се оказваха по-полезни за другата страна. Доктори, които трябваше да потвърдят нейната теза, спомогнаха за обратната. Доверените вече можеше да са издайници. Пукнатините се врязваха още по-дълбоко и се разклоняваха във всички посоки. Също както преди.
— Не, господин съдия. Нямам допълнителни въпроси. Обвинението приключи — каза тя.
Джо Нилсън трябваше да остане нейния последен свидетел, той постави болезнен финал, като описа последните мъченически мигове от живота на Ана Прадо.
— Така да бъде. Това е подходящият момент да закрием за празниците — обяви съдията Часкъл.
След това се обърна към съдебните заседатели и им изреди обичайните напътствия, преди да ги разпусне.
Си Джей погледна към Бантлинг, който седеше до Лурдес. Той продължаваше усърдно да крие глава между ръцете си от журито и да се клатушка. Но едва сега видя защо.
Смееше се.
80
— Опитал ли си се да се свържеш с нея, Дом? — попита Мани, нахлупил на една страна лъскава златна новогодишна шапчица. Празненството бе в разгара си и той, както и всички останали, вече бе направил главата.
— Да. Но ми отговаря само гласовата поща. Малко съм притеснен, Мани.
— Знам, че си притеснен, амиго. Я пийни още една бира. Мари! — извика през навалицата към другия край на претъпкания хол на Еди Боуман, където се бяха събрали полицаи, криминалисти, агенти и детективи. Всички бяха с лъскави шапчици на главите и пиеха шампанско от пластмасови чаши. — Донеси на Дом още една бира.
Марисол прекъсна разговора си с останалите жени. Тя беше издокарана от главата до петите в лилави пайети, които най-очебийно и преднамерено липсваха около корема. Марисол хвърли на Мани раздразнен поглед и цъкна с език.
— Добре де, добре. Моля, донеси на Дом още една бира. — Мани се обърна към Доминик. — Жените винаги държат на добрите обноски. Май ще се върна към ергенските си навици. И ти не се захващай с никоя, Дом.
— Така или иначе, не искам повече пиене. Ще се прибирам, Мани.