Не видя снимката на двайсет и една годишната студентка Джули ла Трианка от Атлантическия университет на Флорида, която се мярна на екрана, и не чу коментара на нахаканата водеща с гълъбовите очи, която определи изчезването на тъмнокосата красавица от един бар във Форт Лодърдейл в нощта на Новата година като „мистериозно“.
83
Само двайсет минути след като Грег Чеймбърс излезе от кабинета й, телефонът на бюрото й иззвъня. Отначало не му обърна внимание, но той продължи и след десетото позвъняване избърса сълзи с опакото на ръката си и вдигна слушалката.
— Таунзенд. Щатска прокуратура.
— Си Джей, аз съм, Доминик.
В далечината се чуваха полицейски сирени, примесени с викове и заповеди от различни гласове.
— Доминик, моментът не е много подходящ. Ще ти се обадя по-късно…
— Напротив. Моментът е много подходящ, повярвай ми. Току-що ги намерихме и ти трябва веднага да дойдеш.
— Какво сте намерили? Къде да дойда?
— Обаждам се от един жилищен фургон в Кий Ларго до магистрала №1. Бил е на покойната леля на Бантлинг Виола Траун. Намерихме сърцата. Всичките. В един фризер в кухнята. И ужасно много снимки. Купища снимки от всички жертви, правени на тъмен фон, докато ги е измъчвал на металната количка. Даже на някои се вижда как ги убива. Снимките са качествени. Прилича да са правени в неговата барака. Имаме всичко.
— Как ги открихте? — Сърцето й щеше да се пръсне. От облекчение, възбуда, страх и паника. Емоциите претовариха тялото й.
— Попаднахме на заповед за арест на Бантлинг, издадена от съдия в окръг Мънро преди няколко седмици. Тя е по гражданско дело, затова не е стигнала до нас. Бантлинг бил пълномощник на леля си, докато била жива, но след като починала, не попълнил в определения срок от два месеца някакви тъпи документи и съдията издал постановление, предполагам, без да включи, че Бил Бантлинг е същият Уилям Бантлинг, обвинен в убийство на процеса в Маями. Научих за фургона и пристигнахме с Мани, а пазачът на паркинга ни пусна да влезем. Господи, какво място! Снимките бяха във фризера при сърцата. Не се тревожи, всичко е по правилата, защото къщата ще се конфискува за неплатен наем на терена. Собственикът разполага с всички документи. Проверил съм. Но ни трябва заповед за обиск, за да действаме нататък. Не искам тоя път да изтървем работата заради някоя процедурна измишльотина.
— Боже мой! — Тя едва си пое дъх. — Добре. Тръгвам веднага.
— Пипнахме го, Си Джей — възбудено промърмори Доминик. — Този път ни е в ръцете.
84
Когато в сряда сутринта Си Джей обяви, че повдига нови обвинения, номер пети от съдебните заседатели спря да върти очи на Бантлинг, а неговата подигравателна усмивка изчезна. По обяд, след продължилите близо два часа показания на специален агент Фалконети, никой от заседателите не смееше дори да погледне в посока на обвиняемия и цялата зала замръзна от ужас. В края на свидетелските показания този ден двама заседатели, мъже, избухнаха в сълзи, а три от жените повърнаха, когато в прозрачна торбичка бяха показани сърцето на Ана Прадо и злокобните снимки, открити във фризера на Виола Траун. Сред жените бе и заседателка номер пет, която навярно си представи себе си след няколко месеца, заснета по сходен начин от Бантлинг. Майката на Ана Прадо отново получи истеричен припадък и я изведоха от залата, след което съдията даде обедна почивка. Вълната се обърна в обратната посока.
През почивката Доминик обвини Уилям Рупърт Бантлинг в десет предумишлени убийства и връчи на затворническите власти десет нови розови заповеди за арест, в случай, че съдебните заседатели решат да го освободят, което вече изглеждаше съвсем невероятно. Лурдес съобщи на съдията, че клиентът й се отказва от предварително изслушване, а в края на следобедното заседание обяви, че той няма да дава показания в своя защита. Дръзкото хилене на Бантлинг се смени с нервно и предизвикателно гримасничене, а лицето му пребледня и се изопна. С Лурдес си разменяха сподавени ядни реплики.
Заключителните пледоарии приключиха в петък, но в речта на Лурдес вече липсваше убедеността, с която бранеше Бантлинг във встъпителното си слово. След заседанието двамата резервни съдебни заседатели бяха разпуснати и мигновено погълнати от боричкащите се в коридорите кореспонденти на телевизии и вестници. Останалите дванайсет заседатели получиха напътствията по закона. Накрая, в четири и двайсет и седем следобед, заседателите се оттеглиха да решат съдбата на обвиняемия.