Тя промърмори нещо неразбираемо. Някаква безсмислица. По лицето й се стичаха сълзи.
Тъжно! Толкова красив опитен материал, такова чудесно изследване! Очакваше, когато приключи, да изпита радост, удовлетворение, че е доказал хипотезата си. Но след като осъдиха Бил Бантлинг на смърт, след като играта приключи и започна последното действие, той се натъжи. Замисли целия експеримент още преди три години, от момента, в който Бил влезе в кабинета му, обременен от своите проблеми, от лошия си късмет и липсата на близка душа, с която да ги сподели. Изслуша бомбастичните хвалби на пациента си, който разказа на добрия чичо доктор за гадостите, които бе извършил през годините с всяка срещната хубава жена. Тогава се убеди, че макар съвпаденията да са рядкост в този свят, те все пак се случват. Грегъри Чеймбърс, докторът по медицина и член на Дружеството на психиатрите, разбра, че е попаднал на два изключителни екземпляра, с които може да извърши най-вълнуващия експеримент в съвременната психиатрия. Правил бе опити със смъртта и доста преди да се захване с клинично депресираната Си Джей и нарцистичния социопат Бил, но те си бяха незрели изпълнения. Обектите на неговия изследователски интерес дори не бяха потърсени. Тяхната смърт остана незабелязана, без последствия. Спомни си вълнението, което преживя, когато реши наистина да действа и израза на бедната сладка Николет, когато я разряза широко. Тя така и не разбра колко важна се оказа нейната роля. Беше първата от неговото безразсъдно проучване.
Сега всичко приключваше и му беше тъжно. Знаеше, че не може с никого да сподели големите си постижения, подвига си за света. Колегите му никога няма да разберат, а наблюденията и резултатите от неговите изследвания няма да бъдат изучавани. За всички той ще си остане анонимният доктор.
— Хайде, хайде. Без сълзи — каза съчувствено. — Иска ми се да те уверя, че няма да боли, но не е така. Както знаеш обаче, най-напред ще пристъпим към венозното вливане.
Протегна се назад и взе от количката спринцовка и гумена лента за стягане на вената.
Внезапно той се извъртя рязко и сграбчи с мълниеносно движение дясната й китка, стисна я силно и я блъсна в носилката. Наведе се съвсем близо, на сантиметри от лицето й, търсейки да срещне погледа на празните й очи, безпомощно насочени към тавана.
— Но преди да започнем — усмихна се, — бъди добро момиче и ми върни скалпела!
96
Хитро. Много хитро. Естествено, той бе забелязал липсващия скалпел още с влизането си в стаята. За толкова глупав ли го имаше? Класическа грешка, една от тези, които вършат и доста по-умни от нея. В бързината си тя го подценяваше.
В шаха победата се осигурява, ако със серия сложни, но на вид незначителни маневри примамиш противника в клопка, от която той не може да се измъкне. Нищо не може да се мери с удоволствието да кажеш шах и мат на глупака срещу теб, който само допреди миг е обмислял как със следващия си ход да елиминира царицата ти.
Тази игра не беше по-различна и удоволствието се засилваше от наличието на достоен опонент. Той се разходи из стаята, залагайки капана си под изпълнения с неоснователни надежди глупав поглед на хубавото й лице.
Видя развързаната й китка, стиснатия юмрук, треперещ в нервно очакване, преди да направи отчаян опит да спаси своя живот с цената на неговия. Наблюдаваше разширените й от ужас очи, остави я да заеме позиция. А после, бърз като светкавица, предотврати нейния удар и я постави в шахмат.
Юмрукът й беше като топка, между пръстите й бликнаха яркочервени струйки кръв, пробягаха към китката и закапаха по плота. Той разтвори дланта й с две ръце. Тя стенеше и се съпротивляваше. В ръката й видя скалпел номер 5, врязал се дълбоко в плътта й от стискането. Взе го от нея с жеста на родител, който отнема играчка на непослушното си дете.
Тя завъртя глава в признание на поражението си и сълзите отново рукнаха от очите й. Нейният последен опит се провали. Забавляваше го, че има толкова сила. Достоен противник — може би най-добрият досега. Но за съжаление, не достатъчно добър.
Първо го стресна писъкът й, а по ясно произнесените думи в ухото му разбра, че действието на халдола почти напълно е преминало. По-бързо, отколкото очакваше. В този миг пронизваща и пареща болка се вряза във врата му и той усети, че собствената му кръв се стича по престилката, а зеленото става тъмночервено.