— Господин Бантлинг, аз съм специален агент Доминик Фалконети от управлението във Флорида. Трябва да дойдете с мен. Искам да ви задам няколко въпроса.
Уилям Бантлинг продължи да се взира безизразно пред себе си. Примигна само веднъж.
— Знам кой сте, агент Фалконети. И ви заявявам, че нямаме какво да обсъждаме с вас във вашето управление, пък и където и да е. Позовавам се на правото си да мълча. Искам да говоря с моя адвокат.
17
Марисол Алфонсо чакаше нетърпеливо своята шефка до асансьора на втория етаж в щатската прокуратура на окръг Маями-Дейд. Ниска и с прекипели форми, тя крачеше напред-назад, стиснала в ръка розово кубче листчета за бележки. Беше точно девет часът и две минути и официално тя беше на работа от час, макар в действителност да бе пристигнала в осем и петнайсет. Беше бясна — няма да търпи това повече. Не й плащат колкото трябва.
Вратата на асансьора се разтвори и Марисол огледа излизащите. Най-отзад, след внушителната група полицейски униформи и тъмни делови костюми, откри в стегнатия сив тоалет и зад тъмните очила тази, която очакваше.
— Къде се губите? — изграка сърдито. — Знаете ли, че откакто съм дошла, съм записала вече трийсетина съобщения? — Разлисти демонстративно розовото кубче и последва жертвата си по петите през охраняваната врата на коридора към малкия офис на отдела за тежки престъпления, където на една врата имаше табелка: С. Д. Таунзенд, Заместник главен прокурор. Тук Марисол размаха листчетата високо над главата си. — И всичките са за вас!
Последното нещо, което искаше С. Д. Таунзенд (или Си Джей, както й викаха) бе сутрин да я посреща неприятната й секретарка Марисол. Това мигом убиваше всяка надежда за добър и ползотворен ден. Днешният не беше изключение. Си Джей отвори куфарчето си на бюрото, свали тъмните си очила и погледна право в очите свирепото шишкаво създание пред нея, сложило на кръста ръце с излъскани хищни нокти, облякло яркорозова тениска и пола на цветя два размера по-тясна и петнайсет сантиметра по-къса, отколкото би трябвало.
— Доколкото зная, Марисол, в длъжностната ви характеристика се предвижда да отговаряте на телефоните и да записвате съобщенията.
— Но не толкова много. Никаква друга работа не можах да свърша. Защо не се обадихте да ми кажете какво да отговарям на всички тия журналисти?
И без това нямаше да свършиш никаква работа, помисли си Си Джей, усмихвайки се през стиснати зъби.
— Ще им казваш, че няма коментар и само ще записваш съобщенията. Аз ще имам грижата да се свържа с когото трябва, но сега в десет ми предстои изслушване на свидетели и трябва да се подготвя. Моля да не бъда безпокоена! — И започна да вади папките.
Марисол цъкна шумно с език, хвърли листчетата на бюрото и като се завъртя на високите си розови токове, изтрополи от стаята ядно, мърморейки под нос нещо на испански.
Си Джей я проследи с поглед как полюшва телеса по коридора към секретарския пулт, където щеше да прекара следващите два часа в приказки с колежките, в клюки за ставащото тази сутрин и в оплаквания каква кучка е шефката й. Си Джей затвори вратата с въздишка на облекчение. Ако зависеше от нея, беше готова на всичко, за да премести тая жена в друг отдел, на друг етаж, а най-добре в Службата за защита на децата, която се намираше в другия край на града. Но не беше лесно. С десетгодишния й стаж в прокуратурата, нямаше отърване от Марисол. Сигурно щяха да я изнесат в грамаден розов чувал, преди главният прокурор да събере кураж да я уволни.
Започна да прелиства съобщенията — Канал 6 на NBC, Канал 7 на WSVN, канал 2 на CBS, „Днес“, „Добро утро, Америка“, „Телемундо“, „Маями Хералд“, „Ню Йорк Таймс“, „Чикаго Трибюн“ и дори лондонският „Дейли Мейл“. Списъкът нямаше край.
Новината от рано тази сутрин за ареста на заподозрян за убийствата на Купидон бе плъзнала като горски пожар в медиите и бясното надбягване за информация бе започнало. От прозореца на кабинета си Си Джей виждаше лагера, който журналистите бяха разположили на стълбите на Наказателния съд отсреща, с опънатите сателитни антени и в пълна готовност да захранват с новини централите си в Ню Йорк и Лос Анджелис.
Главният прокурор лично й възложи преди една година да помага на оперативната група, разследваща случая „Купидон“. Тя бе обиколила местопрестъпленията, беше присъствала на аутопсии и писала безброй заповеди за обиски, изслушала бе мненията на съдебните лекари, прегледала бе полицейските доклади и резултатите на лабораториите по криминалистика, дори лично бе разпитвала свидетели. Не я подминаха и нападките в пресата за липса на напредък в разследването. Накрая нейната преданост към момчетата в синьо й спечели най-голямата награда — възложиха й обвинението на най-прословутия сериен убиец в историята на Маями. Само за ден назначението я направи знаменитост в очите пресата, а тя изпитваше истински ужас от това.