През десетте години служба в прокуратурата беше водила всякакви обвинения, от рибари, ловували раци в забранени сезони, до тройно убийство, извършено от банда седемнайсетгодишни хлапета. Беше пледирала в съда за глоби, общественополезен труд, изпитателни срокове, затвор и смъртни наказания. Преди пет години заради безупречния й професионализъм я издигнаха на работа в отдела за престъпления от особена значимост — специална група, в която влизаха десетте най-добри обвинители на щата. Там броят на делата бе по-малък, отколкото чакащите ред при останалите двеста и четирийсет прокурори, но за сметка на това бяха най-тежките случаи и най-трудни за обосноваване. Повечето бяха за предумишлени убийства, все зловещи и привличащи медийния интерес. Над нейните обвиняеми висяха смъртни присъди — електрически стол или инжекция. Повечето ги получаваха. Удари на организираната престъпност, убийства на деца, безчинства на банди, битови избивания на цели семейства само защото някой отчаян тип си бил загубил работата — поради характера им във всяко от тези дела беше заложена евентуална медийна експлозия, въпреки че едни отиваха директно на първа страница, а други ги споменаваха с два реда на последна страница между местните новини. Трети пък изобщо не стигаха до горещите рубрики, изместени от още по-ужасни престъпления, задаващо се торнадо или сразяваща загуба на „Долфинс“ от „Джетс“.
През петте години работа в специалната група Си Джей си получи своя дял вестникарско внимание. Това винаги я притесняваше и още мразеше да дава интервюта. Работеше не за слава или реклама, а заради жертвите, които не могат да кажат нищо от гробовете си на два метра под земята, заради невинните приятели и семействата, които остават сами с мъката и недоумението си защо е станало така, след като димът от пистолетния изстрел се разнесе и камерите се изключат. Чувстваше, че по някакъв начин възмездява оцелелите, вдъхва им сила в по начало безсилни ситуации. В този случай блясъкът на прожекторите ще е още по-потискащ, защото за пръв път щеше да си има работа не с местната преса, а с националните и международните медии. Веднага щом Мани Алварес й звънна снощи вкъщи да й каже, че е задържан заподозрян по случая Купидон, тя разбра, че този път работата е дебела. Предстоеше й като че ли най-голямото дело в кариерата.
Прекара първата половина на нощта в съставяне на заповеди за обиск на къщата на Уилям Рупърт Бантлинг в Маями Бийч и двете му коли. През втората половина започна да се готви за предварителното дело срещу Бантлинг, насрочено за десет сутринта. Междувременно успя да отскочи до моста „Макартър“, където бяха задържали заподозрения, и да мине през съдебната медицина, за да огледа тялото на жертвата. Наложи й се да изтърпи и три изтощителни телефонни разговора с главния щатски прокурор Джери Тиглър, който беше силно угрижен, задето не са го поканили на тайната забава на моста с шефа на полицията в Маями и специалния агент на ФБР, въпреки че бил заедно с тях на същата предизборна вечеря. Искаше от Си Джей да разбере защо така обидно са го пренебрегнали. След всичко това не й остана и минутка за сън.
В рамките на двайсет и четири часа след арестуването Бантлинг имаше право на официално явяване пред съдия, който да му зададе формалните процедурни въпроси и да се произнесе дали има основания да бъде задържан за предумишленото убийство на Ана Прадо. Каква е вероятността той да е извършил престъплението, в което е обвинен? Най-вероятно намирането на осакатеното тяло в багажника на колата му щеше да е достатъчно значима улика за съдията да постанови арест. Освен това предварителното дело не беше нищо особено — двеминутно заседание по затворена вътрешна телевизионна връзка, при която обвиняемият стои пред монитор в щатския затвор, а в малката съдебна зала от другата страна е преумореният избухлив съдия, на чиято глава висят поне още двеста дела за какви ли не простъпки и петдесетина углавни престъпления.
Свадливият съдия прочита на глас заповедта за арест, обвинението и основанията за него, определя или отказва гаранция и минава към следващия обвиняем от дългата редица, извила се пред монитора в затвора. Това е всичко. Става бързо, обвиняемият дори не успява да чуе името си. Стои на специално поставения подиум и премигва, докато го избутат към редицата за връщане в килиите. Макар и почти фиктивно, освен съдията заседават още прокурорът и защитникът по делото. Няма свидетели, не се дават показания, съдията само прочита заповедта за задържане. И винаги намира основания да я потвърди. Абсолютно винаги. Без да си позволява своеволия — просто прилага доброто старо южняшко правосъдие.