Днес обаче всичко ще е различно. Днес ще доведат обвиняемия от ареста отсреща и охраната показно ще го въведе в съдебната палата в специално време в специална зала за специално изслушване, само за него. Там неговият адвокат и държавният обвинител ще се изправят пред един не толкова свадлив съдия и пред цялата журналистическа гилдия, прекарала нощта на стълбището пред палатата, или поне пред онези, които са успели да се настанят в препълнената зала. Хубаво интимно представление, гледано на живо от милиони, защото се излъчва в цялата страна, че даже и навън. После го преповтарят в новините в пет, шест и единайсет часа.
Според Си Джей заседанието щеше да трае повече от две минути.
За съдия на предварителното дело бе определен почитаемият Ървинг Кац, който настървено търсеше всякакви медийни изяви. Възрастен и раздразнителен, той съдийстваше в Маями много отпреди да построят съдебната палата. За негов ужас главният съдия вече не му даваше да води процеси, направи го цар на предварителните дела — досадна и непривличаща интерес дейност. Но дело като днешното направо наливаше със слюнка устата на съдията Кац. Си Джей си представи как през първите пет минути той само ще мълчи и яростно ще святка презрителни погледи към Бантлинг. Също и към камерите. След това ще поиска от съдебния пристав да му поднесе заповедта за арест и бавно и отчетливо ще прочете обвиненията с надменен глас. Ще се престори, че се запознава за пръв път с фактите около ареста на Бантлинг предната нощ, макар със сигурност да ги бе чел на различни етапи поне десет пъти, достолепното му чело ще се сбърчи в театрално отвращение. Ще поиска да чуе от Бантлинг признава ли се за виновен, макар това да не е наложително преди следващото заседание след три седмици. Тогава като в истинско представление, официално щеше да предяви обвинение със суров драматичен глас и според Си Джей щеше да произнесе горе-долу следното: Моля се тези потресаващи обвинения, тези варварски и злокобни действия да не са извършени от вас, Уилям Рупърт Бантлинг. В противен случай Бог да се смили над вас, защото сигурно ще отидете право в ада! Нещо от тоя род. Така щеше да осигури сензационното заглавие в утринното издание на „Маями Хералд“: Съдията праща Купидон да се пържи в ада. Разбира се, той ще намери основания да го задържи. Възможно е Си Джей изобщо да не трябва да говори. Но тя се бе подготвила по фактите, в случай че се наложи да оспорва аргументите на адвоката на Бантлинг.
Дежурен съдия през нощта беше Родригес и в пет часа преди разсъмване, загърнат в хавлия, той подписа заповедите за обиск на къщата и колите. В този момент поне четири полицейски управления буквално разнищваха всяка перушинка от живота на Бантлинг. Но и в последния доклад, който получи в осем и половина сутринта, не бяха открили нито „димящ пистолет“, нито скривалище с човешки сърца и бележка „получиха си заслуженото от мен“, залепена на огледало, със снимки на жертвите в добавка.
Това определено бе обезпокояващо. При ареста Бантлинг се бе позовал на правото си да мълчи и бе поискал адвокат, след което дума не излезе от устата му. На Си Джей щяха да й трябват доста повече доказателства от тялото на Ана Прадо, за да го свърже и с останалите девет убити момичета.
Напълно възможно беше въпросният Бантлинг да е сламен убиец, а истинският Купидон да си стои вкъщи, да си чете вестника, да си пие кафето и да се къса от смях.
18
Си Джей прелисти за последен път полицейските доклади и заповедта за задържане и погледна часовника. Минаваше девет и половина. Нахвърли още няколко бележки, взе личния си екземпляр на Наказателния кодекс на Западна Флорида, подреди куфарчето си и тръгна към съдебната палата. За да избегне глутницата журналисти, които знаеше, че я дебнат пред кабинета и по стълбите пред съда, тя се спусна през задния изход. Промъкна се през подземния гараж на съда и махна вяло на пазача, преди да вземе асансьора.
На четвъртия етаж вратата на асансьора се отвори и тя мигом разбра, че събитието ще е доста по-шумно, отколкото сама предвиждаше. Както подозираше, тълпа оператори и приповдигнато бъбриви репортери нетърпеливо чакаше във фоайето пред зала 4–1. Прожекторите бяха насочени, микрофоните проверени, червилото по устните набързо подсилено.