Съдия Кац продължи да оглежда презрително владението си. Напрегнато мълчание увисна във въздуха, прекъсвано само от шумолене на хартии и сподавени покашляния. Това продължи няколко минути. Накрая съдията прочисти гърло и обяви:
— Щатът Флорида срещу Уилям Рупърт Бантлинг, дело №F2000-17429. Моля, обвинението и защитата да се представят за протокола.
Си Джей и Лурдес се изправиха.
— Си Джей Таунзенд за щата.
— Лурдес Рубио за обвиняемия.
Съдията продължи:
— Обвинението е за предумишлено убийство. Господин Бантлинг, съобразно закона на Флорида вие сте тук за предсъдебно изслушване, трябва да определим дали в заповедта за арест има достатъчно основания да повдигне на обвинения срещу вас. Ако се открият такива, вие ще останете в щатския затвор на окръг Маями-Дейд да чакате процеса, без право на освобождаване под гаранция. Това е всичко. Моля, дайте ми заповедта за арест, за да я прочета.
Говореше кратко, ясно и отчетливо. Щеше да изглежда чудесно в новините. За същото време във всеки друг ден той щеше да отхвърли поне десетина случая. Залата приглушено се разшумя, докато той се преструваше, че чете заповедта за ареста. Камерите бръмчаха, а художниците скицираха.
— Тишина! — извика приставът и всички притихнаха.
След около пет минути на усилено мръщене съдията вдигна глава от трите страници на формуляра. С дълбоко презрение заяви високо:
— Прочетох заповедта за арест. Смятам, че съществуват достатъчно основания за задържането на Уилям Рупърт Бантлинг по обвинение в предумишленото убийство на Ана Прадо. Няма да разреша освобождаване под гаранция. Обвиняемият ще остане в ареста. — Направи ефектна пауза и продължи. — Господин Бантлинг, съдът може само да се надява…
Лурдес Рубио скочи.
— Ваша чест, позволете да се обърна към съда. Не обичам да прекъсвам, но се опасявам, че съдът е на път да вземе решение, преди да се даде възможност на моя довереник да бъде изслушан. Той е виден член на нашата общност. Няма криминално досие. Живее в Маями от шест години, пуснал е дълбоки корени тук, притежава къща и постоянна работа. Готов е да върне паспорта си, докато съдът се произнесе по делото, и няма нищо против да му бъде поставена гривна за електронен контрол. Ако бъде под домашен арест, ще може да съдейства в изготвянето на защитата. Най-смирено моля уважаемият съд да вземе предвид тези съображения и да му определи гаранция.
Си Джей стана да възрази, но видя, че няма никакъв смисъл. Голата глава на съдията Кац почервеня и той изгледа свирепо Лурдес Рубио.
— Вашият клиент е заподозрян в извършването на поредица от брутални, ужасяващи убийства. Заловен е да кара кола из Маями с обезобразен труп на жена в багажника си. Той не е турист, прекалил с нощните веселия в Саут Бийч, госпожице Рубио. Аз не се опасявам, че може да избяга, страх ме е да не убие отново! Той очевидно е заплаха за обществото. Няма да има освобождаване под гаранция. Ще ви съдейства за защитата от килията си.
Съдията измери с очи Лурдес Рубио от главата до петите, сякаш чак сега откри, че е жена. Добави с глух глас:
— Някой ден ще ми бъдете благодарна за това. — Наведе се напред и продължи. — Господин Бантлинг, надявам се за ваше добро, че не сте виновен за ужасното престъпление, за което сте задържан. Защото ако сте…
Изведнъж Бантлинг се отблъсна от масата и скочи, при което столът му шумно се преобърна. Разкрещя се яростно на съдията.
— Това е нелепо! Не съм направил нищо, Ваша чест! Нищо! Никога не съм виждал оная жена! Това са глупости!
Си Джей се обърна към Бантлинг и усети, че й се завива свят. Той дърпаше Рубио за рамото с окованата си ръка и крещеше:
— Направете нещо! Направете нещо! Не съм виновен за злодейството! Няма да отида в затвора!
Устните на Си Джей пресъхнаха. Гледаше безмълвно как трима охранители се спуснаха върху него да го принудят да седне. Съдията удряше с чукчето, репортерите наскачаха и камерите се въртяха, предаваха сцената на живо. Но в ушите й над всичко кънтеше гласът на Бантлинг. „Направете нещо! Трябва да направите нещо!“
Погледът на Си Джей се плъзна по ръката му, вкопчила се в жакета на Лурдес и точно над белезниците и ролекса видя белега — зигзаговидното S върху кожата. Тя познаваше този глас. В един ужасяващ миг разбра кой всъщност е Уилям Рупърт Бантлинг. Докато пазачите го влачеха от масата на защитата към вратата на моста за ареста, а той крещеше на Лурдес Рубио да направи нещо, цялото й тяло се разтрепери като лист. Тя не откъсваше поглед от картината дълго след като го изведоха от залата и не чу, че съдията Кац няколко пъти извика името й.