При звука на този глас космите й настръхнаха, тръпки полазиха по цялото й тяло и тя безпогрешно усети, че това е той. Бяха минали дванайсет години, но нещо в нея винаги бе знаело, че някой ден отново ще чуе този глас и всъщност беше го очаквала. Зигзаговидното S на лявата ръка само потвърди предчувствието.
Изглежда обаче той не я позна. Беше малко странно, че след всичко, което й причини, след всичко, което ограби от нея, сега едва я удостои с бегъл поглед и не забеляза присъствието й в съдебната зала. Разбира се, видът й нямаше нищо общо с оня отпреди цял един живот.
Бледа сянка на някогашната й външност. Отражението в огледалото отрони едри сълзи. Понякога сама не можеше да се познае.
От онази ужасна нощ бяха минали години, но времето не беше излекувало раните и споменът не беше избледнял. Тя още можеше да възпроизведе всяка минута, всяка секунда, всяка подробност и всяка дума. Външно животът й сякаш продължи нормалния си ход, а всъщност тя не можеше да преодолее преживяното и имаше дни, в които водеше истинска емоционална битка със себе си, за да не се предаде. В онази нощ дотогавашният й живот приключи, за миг изчезнаха спокойствието и сигурността. Белезите по тялото й се скриха, но Си Джей не издържаше на постоянния страх, в който живееше. Не можа да подхване живота си отново, нито да остави спомена в миналото. Като че ли скоростната й кутия бе блокирала в неутрално положение, страхуваше се да върви напред, както и да се върне назад. Знаеше много добре, че това пречи на взаимоотношенията й с хората, но продължаваше да влачи същия багаж, който трябваше да сдаде още на сеансите при прескъпия си психотерапевт навремето в Ню Йорк.
След нервна криза и двегодишно интензивно лечение проумя нещо, от което винаги се бе страхувала: силата е илюзия. Само за една нощ тя изгуби напълно контрола над собствения си живот и минаха години, докато разбере, че всъщност никога не го е имала. Животът е просто игра на съдбата и това обяснява защо някои хора загиват, блъснати от автобус на връщане от работа, а други печелят по два пъти от тотото. Ако не искаш да те смаже автобус, не минавай по тъмни улици вечер.
Спомни си как Майкъл наричаше случилото се през оная нощ „злополуката“. Майкъл, нейният мърляв приятел, който в края на краищата се ожени за своята кльощава червенокоса секретарка. Когато получи нервния срив, той каза, че ще й осигури необходимото време и пространство, за да оздравее. Обеща, че ако трябва, ще я чака „вечно“, само „да се съвземе“. Е, очевидно „вечно“ се оказа дългичко за него, тъй че седмица след като се разделиха, някой го видя с червенокосата в една кръчма в Гринич Вилидж. А след шест месеца се ожени за нея. Оттогава Си Джей нито го чу, нито го видя. Няколко години по-късно прочете за развода им в клюкарската рубрика на „Уолстрийт Джърнал“. Кльощавата червенокоска беше станала пищна блондинка и при бракоразводното дело му одра кожата, доста натлъстяла впрочем.
Най-ужасното през тези дванайсет години беше, че не знаеше. Не знаеше кой я бе нападнал и къде се намираше насилникът. Страхът нито за миг не я отпускаше. Ами ако той седи до нея в метрото? Или в закусвалнята? А в банката? Не е ли оня зад нея на опашката в бакалницата? Може да е лекарят й, счетоводителят, приятелят?
Не се притеснявай, Клои. Винаги съм наблизо. Гледам и чакам.
Не можа де се отърси от тези мисли в Ню Йорк и след две години престана да се опитва. Смени си името, яви се на държавен изпит във Флорида и се установи в Маями. Анонимността й помагаше да спи малко по-добре, когато изобщо успееше да заспи. Може би, мислеше си тя, работата като прокурор ще й осигурява отчасти контрол в този хаотичен, безсмислен и населен с откачени типове свят. Ще дава мъничко закрила на безсилните, които се крепят с илюзии.
Картините от онази нощ се занизаха в съзнанието й, мудно и последователно като на забавена лента. Този път обаче знаеше как изглежда лицето, скрито под маската. А към лицето имаше и име. Трябва да запази спокойствие и да реши какво ще прави. Да разкаже ли всичко на главния прокурор Джери Тиглър? Дали да не потърси старите детективи Сиърс и Харисън, ако все още са в Ню Йорк? Трябва ли да признае пред оперативната група? Никой в Маями, освен психотерапевта й не знаеше за нейното минало и за „злополуката“.