Си Джей моментално си развали мнението за Мани, когото до този миг високо ценеше като следовател. Ако Мани беше индексът „Дау Джонс“, щяха да затворят борсата. Изгледа го и се направи, че не е чула въпроса му.
— Какво ти стана преди малко в съдебната зала? — попита Доминик, като се стараеше да скрие колко е загрижен. — Оня тип май ти изкара акъла, така ли е?
— Гадно копеле! — намеси се Мани. — Изглежда наистина си е въобразявал, че ще му се размине с гаранция и съдията няма да тикне дебелия му задник в затвора, задето е разкарвал из града мъртво момиче в багажника си. Не си познал, амиго, няма да се отървеш срещу двеста долара. Как само пищеше като женка! — Мани преправи гласа си: — Не, моля ви, не искам в затвора! Там не е за мен! Станала е грешка! Не съм искал да й вадя сърцето, ножът сам се изплъзна от ръката ми и се заби в нея! — Той довърши първо буритото, а после и мисълта си. — Само да падне в лапите на онова приятелче, съдията от Окръжния съд, и ще види той. Тогава наистина ще има за какво да скимти.
Доминик продължаваше да я наблюдава и видя, че хуморът на Мани не я разведри.
— Очевидно е напълно сбъркан. Все пак не очаквах толкова да пощурее. — Доминик се приближи до нея и се опита да срещне погледа й. — Но ти, Си Джей, си виждала толкова много откачени в практиката си, изненадах се, че и на теб ти се взе умът.
Тя избегна очите му и се обърна към бъркотията на бюрото й. Надяваше се поне гласът й да звучи спокойно.
— Извади ме за малко от равновесие. Стресна ме с крещенето си. — Заобиколи бюрото и се опита да смени темата. — Какво казаха съдебните медици тази сутрин?
Хвърли поглед на вестника, разстлан върху бюрото й. На първа страница на „Маями Хералд“ бяха поставени в редица десет малки цветни портрета на момичетата, направени приживе. Под тях имаше голяма недобре фокусирана снимка на ягуара на Бантлинг, обкръжен от полицейски коли на моста „Макартър“. До нея друга, по-ясна, на която се виждаше и той, без риза, красив, загорял и усмихнат, с чаша бира в ръката. Очевидно не беше полицейска снимка. Над целия монтаж с едри черни букви пишеше: „Арестуван е заподозрян Купидон! Разчленено тяло на десета жертва открито в багажника!“. Целият град бе закусил над тази страница.
— Според Нилсън смъртта е настъпила преди четиринайсет — петнайсет часа. Около десет. Смята, че тялото е престояло в багажника само няколко часа, преди да го открием. Причина за смъртта — срязана аорта. По обема на въздуха в дробовете съди, че е била жива, когато е вадил сърцето й.
Джо Нилсън беше съдебният лекар на окръг Маями-Дейд. Ползваше се с голям авторитет в прокуратурата. Си Джей въздъхна тежко, докато разглеждаше снимките на красивите мъртви жени.
— Един и същ ли е убиецът или има и подражател?
Доминик седна пред бюрото и извади десет снимки от кашона на пода.
— Разрезите са идентични. Най-напред вертикален срез по гръдната кост с остър инструмент, вероятно скалпел. След това напречен хоризонтален прорез под гръдната кост. Точни нарези и по аортата. Не е имало кълцане напосоки.
— Може ли да се установи дали всички разрези са направени с един и същ нож?
От снимката я гледаше пепелявото лице на Ана Прадо. Платиненорусата й коса беше прибрана под главата, като възглавница на металната носилка. Близък план на гърдите показваше двата дълбоки разреза, строшената гръдна кост и зеещата кухина, в която е било сърцето. Отворите бяха гладки, както при останалите жертви. За миг Си Джей си помисли за своите белези, но бързо изхвърли картината от съзнанието си.
— Най-вероятно — обади се Мани. — Д-р Нилсън още не е готов с окончателното заключение от аутопсията, но е открил нещо интересно. Изглежда, в кръвта на Прадо има някакъв опиат. Също както при Николет Торънс, която намерихме през октомври, скоро след смъртта й на тавана в оная изоставена къща на 79-а улица. Беше престояла само няколко дни.
— Нилсън каза, че дробовете са оточни, а това е белег за наркотик. Ще знаем със сигурност, когато се произнесат токсиколозите — допълни Доминик.
— Има ли данни за полово насилие? — попита Си Джей.
— Да. Била е насилена с тъп инструмент, вагинално и анално — произнесе бавно Доминик. Тя усети, че тази част го притеснява най-силно. — Има тежки наранявания по матката и по шийката й. Като се съди по мястото и вида на нараняванията, Нилсън смята, че е използвал повече от един инструмент. Не са открити следи от сперма. Но се вземат проби от всичко. Фотографира се всеки сантиметър от нея, та ако пропуснем нещо сега, после да можем да се върнем към него.