— Нещо под ноктите?
Известно е, че при борба с нападателя жертвите често дращят, и без да знае убиецът частици от него — микроскопични люспи кожа — се задържат под ноктите й. А това е все едно да остави визитка — сравнението на годни ДНК-проби с генетичната карта на заподозрения отвеждат следователите право пред вратата на престъпника.
— Нищо и по тази линия засега.
Този път всичко беше обърнато наопаки — имаха задържан, но липсваше материал за проби.
— Ще изготвя заповед да се вземат проби от косата и слюнката на Бантлинг. Нищо не се знае. Може да е сбъркал нещо този път. Може и ние да сме пропуснали нещо при предишните случаи. — Тя сви рамене и прибра отново косата си. — Данните за опиат обаче са важни. Те очертават връзка с поне още една жертва. Ще се обадя следобед на Нилсън за нови данни от аутопсията. Доминик, направихте ли пълна справка за досието му? Има ли нещо за него в Националния център за криминална информация?
В този център се събираха сведения от цялата страна и там можеше да се намерят данни за престъпления, извършени и в други щати. Тя усети, че при последния въпрос гласът й прозвуча в по-висок регистър.
— Няма нищо. Доколкото ми е известно, досието му е съвсем чисто.
— Искам да зная абсолютно всичко за този тип. Още днес следобед да съберете всичко. Трябва да видя паспорта му, да разбера къде е пътувал.
— Ще възложа на Джейни да направи пълна справка. Мани вече й нареди да направи запитване до Интерпол за деяния извън страната, като имаме предвид, че е едра риба в бизнеса на Томи Тан. Проверихме досегашните му адресни регистрации. Живял е на доста места. Още днес ще ти изпратя копие.
Си Джей рязко се изправи и приключи разговора.
— Трябва да помисля за връзките между фактите, с които разполагаме, затова ще си тръгна по-рано. Ще ти се обадя по-късно, Доминик, за да разбера какво е излязло от обиска в къщата.
Тя погледна към Мани, който вече вадеше цигара от пакета Марлборо. Да не губи време и да я запали, щом излезе.
— Не пуши в моята служба, Мани. После упрекват мен, че е задимено.
Мечока се изненада като дете, хванато с ръка в кутията със сладки, но не падна по гръб:
— Не знаехме, че ще се върнете, госпожо прокурор — заекна той, но бързо се съвзе. — Освен това тая сладурана, вашата секретарка, така ми разтупка сърцето, че се наложи да запаля, за да се успокоя… — оправда се той, ухилен до ушите.
Това й дойде в повече.
— Хайде, стига с тия номера.
Тръгна да ги изпрати до вратата, отвори я. Марисол седеше в секретарския пулт и се усмихна, щом видя Мани. После кокетно облиза бляскавите си устни като в реклама за червило. Си Джей едва се сдържа да не тресне врата. Мани пое към изхода.
Доминик обаче остана в кабинета й и затвори вратата. Облегна се на нея и погледна Си Джей със сериозните си кафяви очи. Изглежда, беше току-що излязъл изпод душа, още миришеше на сапун. Косата му бе рошава, сякаш не му бе стигнало време да я среше.
— Какво става с теб? Всичко наред ли е?
— Добре съм, Дом, нищо ми няма.
Забила очи надолу, тя избягваше погледа му. Звучеше уморена и тревожна.
— Днес в съдебната зала никак не изглеждаше добре, не приличаше на себе си, Си Джей. — Протегна ръка и леко докосна нейната, докато с другата още стискаше дръжката на вратата. Груба и мазолеста ръка, но допирът й беше нежен и искрен. — И сега не ми изглеждаш добре.
Едва тогава тя срещна сериозния му поглед. Наложи се да мобилизира всичките си сили, за да го излъже. Минаха няколко критични секунди и тя тихо отвърна:
— Добре съм, наистина. Всичко е наред. Просто съм уморена. Миналата нощ почти не спах заради заповедите за обиск, ходенето при съдията за подпис и подготовката за заседанието — въздъхна тя. — Той просто ме извади от равновесие за миг. И аз не очаквах, че ще реагирам така. — Плачеше й се, но прехапа устни и преглътна сълзите си.
Той я изгледа изпитателно и протегна ръка да я погали по бузата. Цялото й тяло се стегна. Той го усети и дръпна ръката си.
— Мисля, че не ми казваш всичко — беше единственият му коментар. След това се обърна и отвори вратата. — Ще ти пратя данните от регистрациите, щом приключа с обиска на къщата — каза вече с гръб към нея, докато се отдалечаваше по коридора.
Разбираше колко е притеснен. Какво да каже за себе си.
21
Двуетажната къща със зелени сенници и ниски прозорци на фасадата се намираше малко навътре от улицата. Алея от червени тухли водеше към двукрила входна врата от тъмен дъб. Двуметрова бетонна ограда с порта от ковано желязо с пищни орнаменти криеше от погледа гъсто насадения заден двор. Над всичко стърчеше висок кипарис, а разперените корони на шестметрови палми застрашително се полюшваха над стената. Красива къща в тих заможен квартал, разположен между северен Маями Бийч и модния Соуби. Преди ордите на медиите да нахлуят в осем сутринта, богатите обитатели на авеню „Ла Горс“ едва ли бяха забелязвали своя приятен и елегантен съсед. А той се оказа основният заподозрян в най-напрегнатото полицейско преследване в Маями, откакто Андрю Кънанен разстреля модния дизайнер Версаче насред крайбрежния булевард в Соуби.