Из цялата къща като мравки пълзяха униформени полицаи. Отпред бяха паркирани два бели буса на криминалистите от полицейското управление на Маями-Дейд. Доминик мина по чистата тухлена пътека край разцъфналите яркочервени тропически храсти, следван по петите от Мани. Млад, най-много двайсет и две годишен полицай от Маями Бийч нервно му козирува на входа, притеснен от многобройните камери, които улавяха, коментираха и предаваха на живо отвъд жълтата ограничителна лента на улицата, и най-малкия му жест. Си Ен Ен, Ем Ес Ен Би Си и Фокс Нюз излъчваха непрекъснато. Доминик показа значката си на полицая и си представи как в този миг в долния край на милиони телевизионни екрани пробягва надпис: „Полицаи от оперативната група пристигат в къщата на смъртта, за да издирват зловещи останки от човешки тела и други улики“.
Вътре беше пълно с криминалисти и техници, които старателно преравяха с гумени ръкавици всеки сантиметър от къщата и събираха проби от най-обикновени предмети — от шампоани до власинки от килимите — за едно изключително по мащаби разследване. Всичко можеше да послужи за улика, затова старателно се опаковаше, надписваше, запечатваше и се изпращаше в лабораторията.
Непрекъснато щракаха светкавиците на криминалните фотографи, които заснемаха всичко в къщата под всякакви ъгли. Всяка равна повърхност, по която можеше да има отпечатъци, както и по ред други, където очевидно нищо нямаше да открият, бе покрита с фин черен прах. В дневната бяха изрязали големи квадрати от скъпия берберски килим, а от мазилката в цвят на горчица вече липсваше парче пет на пет сантиметра. Ориенталската постелка от входното фоайе и турската пътека бяха навити и прибрани още с влизането на криминалистите в къщата. Съдържанието на всяко кошче за отпадъци, използвани торбички на прахосмукачка, метли, бърсалки за под и прах и даже филтърът на сушилнята бяха внимателно поставени в бели пластмасови пликчета и подредени до входа, за да бъдат натоварени в бусовете на криминалистите.
В кухнята техниците бяха свалили сифона на умивалника, също както и на всички останали мивки в къщата, а детективите от управлението на Маями Бийч вадеха замразеното месо от фризера. Всички остри като бръснач ножове от кухненския комплект бяха опаковани един по един и етикетирани. В лабораторията утайките от сифоните щяха да се изследват за съдържание на кръв или тъкани, които някой се е опитал да отмие. Размразеното месо щеше да се тества, за да е сигурно, че не е човешко. Остриетата на ножовете щяха да се проверят за драскотини, съответстващи на раните по тялото на Ана Прадо.
Спалното бельо от всички легла на горния етаж бе свалено и опаковано, покривките и кърпите — извадени от шкафовете и подредени върху големи черни пластмасови торби покрай стените на коридора. Изпод затворената врата на спалнята за гости проникваше отвратителната миризма на луминол — криминалистите бяха напръскали с мощния химикал стените и пода, търсейки микроскопични следи от кръв. На тъмно невидимите иначе капчици светят яркожълти — следите от кръв, не отмити от сапуна и водата, проговарят щом загасне осветлението.
В другата спалня за гости обираха внимателно власинки, мъх и косми от килима със специална прахосмукачка със стерилен метален контейнер. Пердетата бяха смъкнати от прозорците и прибрани, за да се търсят улики по тях.
В спалнята на Бантлинг Доминик завари детектив Еди Боуман и специален агент Крис Мастерсън да седят на пода и да преглеждат купчини видеокасети, събрани в голям плетен сандък. На масивния дъбов шкаф зад тях работеше с пълна сила телевизор с огромен екран.
— Здравей, Еди. Как върви? Намерихте ли нещо?
Еди Боуман вдигна поглед от касетите.
— Здрасти, Дом. Фултън се опитваше да се свърже с теб. Той е долу в бараката.