— Току-що говорих с него. Ще сляза след малко.
На екрана на телевизора пищна червенокоска с униформена шотландска поличка на католическо училище и чорапи с жартиери се надвесваше над скута на гол мъж, чиято глава беше извън кадър. Доминик забеляза, че от униформата й липсват доста големи парчета плат, и то на най-неподходящите места. Особено за католическо училище. Голият й задник стърчеше нагоре, мъжът го налагаше с метална пръчка, а тя пищеше. Трудно можеше да се разбере дали от болка, удоволствие или и двете.
— Какво стана в съда? — попита Еди, видимо равнодушен към врещенето.
— Нищо особено. Съдията постанови, че заповедта за арест е основателна и отказа освобождаване под гаранция — отговори Доминик, крещящата жена на екрана го разсейваше. Погледна в плетения сандък. Там имаше поне стотина черни касети. Прочете белия надпис на една от тях: Русата Лолита 4/99.
Точно в този момент в стаята влезе Мани, запъхтян от изкачването по стълбите.
— Дом, ти никога не разказваш докрай. Спести им майтапчийската част. — Обърна се към Еди Боуман, облегна се на шкафа и се опита да успокои дишането си. — Бантлинг напълно откачи. Разлигави се като жена пред съдията, не можел да влезе в затвора. Нямало да го понесе. — Мани се изкиска. — Ревльо!
Мина известно време, преди Мани да възприеме смущаващата картина на екрана, в която всички се бяха втренчили.
— Ей, Боуман, какви мръсотии гледате бе, дявол да ви вземе? — попита той с отвращение.
— Затова ли се запъхтя бе, Мечо? — отвърна му Боуман.
— Абе, я… Искам да си запаля цигара, но Дом не дава да се пуши на негово местопрестъпление. — Отново насочи вниманието си към екрана и сбърчи нос. — Какви гадости гледате! Боуман, това да не е жена ти?
Еди не обърна внимание на закачката и посочи екрана.
— Такива неща е обичал да гледа на видеото нашият господин Бантлинг. Натрупал е купища касети, вероятно все домашно производство. Не съм пуританин, ама днес с Крис видяхме много дивашки работи. Трудно е да се каже, но, изглежда, са снимани със съгласието на участниците.
В спалнята на Бантлинг, обзаведена с подчертано мъжки вкус, почти цялото пространство се заемаше от огромно дъбово легло с кожени табли в шоколадов цвят. Бельото бе прибрано. В стаята имаше още само плетен сандък и шкаф.
От телевизора се разнесе силен писък. Червенокосата вече плачеше неудържимо и говореше нещо на испански.
— Ей, Мани, какво му казва? — попита Доминик.
— „Моля те, спри. Ще бъда добра, спри. Много боли“. Боуман, това са извратени гадости.
— Не съм ги снимал аз, Мечо. Само ги намерих.
Мъжът без глава не обръщаше внимание на жалбите. Пръчката отново шибна със свистене голата й кожа, вече кървава и разранена.
Без да откъсва поглед от отвратителната сцена на екрана, Доминик попита:
— Колко изгледахте досега, Еди?
— Само три. Сигурно има още поне стотина.
— Открихте ли някое момиче от Стената?
— Не, нямаме такъв късмет. Поне досега. Някои са надписани с дата и име, други са без етикети. Крис откри в долното отделение на шкафа му и колекция с редовни филми. Около петдесетина.
— Приберете и тях. Може да е записвал отгоре свои версии, знае ли човек! Ще трябва да ги изгледаме всичките. Може да разпознаем някоя от звездите на тия боклуци. — Налагането с пръчката продължаваше, писъците също. — Биячът Бантлинг ли е?
— Не знаем. Той не говори, стаята не е от тази къща. Струва ми се, че е той, но не съм сигурен. Не съм го виждал гол.
— Какво има на другите три касети?
— Същите гадости. Садизъм, но е възможно да са снимани и доброволно. Трудно е да се прецени. Очевидно предпочита младичките, но мисля, че всички момичета са пълнолетни. Друго усложнение е, че няма как да се определи дали на всички записи мъжът е един и същ. Лицето му е винаги скрито. Надяваме се все пак да ударим тотото и да попаднем на лента, където чука някое от убитите момичета.
— Боуман, ти имаш извратено въображение. — Мани се приближи до дрешника. — Момчета, преровихте ли тук?
— Още не. Криминалистите вече снимаха с фотоапарат и видео, изсмукаха дребните частици, взеха проби от праха. Крис ще прибере в чували дрехите и обувките, след като прегледаме касетите. Довечера ще напръскаме спалнята и неговата баня с луминол.
— Слушайте, господин Психо има вкус към марковото облекло — провикна се Мани от дрешника. — Тук има костюми от „Армани“ и „Хуго Бос“, ризи от „Версаче“. Защо, по дяволите, съм станал ченге? Ако бях дизайнер на мебели, щях да съм червив с пари.