— Продавач на дизайнерски мебели — поправи го Еди Боуман. — Най-обикновен продавач. Ако видиш дрешника на самия дизайнер…
— Добре, че ме осветли! Сега вече се чувствам много по-добре, след като зная как е трябвало да си подредя живота. Да стана продавач. Те наистина ли изкарват толкова пари, или нашият психо си е помагал със странични доходи?
Доминик влезе в банята до спалнята. Навсякъде италиански мрамор — подове, тоалетни масички, душкабина. Всички повърхности бяха покрити с фин черен прах, което придаваше мръсен вид на светло шоколадовия мрамор.
— Неговият шеф, Томи Тан, каза, че миналата година е изкарал от комисионни сто седемдесет и пет хилядарки. Ни жена, ни дете, всичките пари за кеф — провикна се Доминик към спалнята.
— Искаш да кажеш нито деца, нито бивши жени. Бившите пресушават банковите ни сметки. — Мани говореше от личен опит, той имаше три развода. — Боже, тук има десет костюма, от които всеки струва колкото месечната ми заплата. И всичко подредено по конец. — Мани подаде глава от дрешника. — Боуман, ела да видиш. Ризите му са подредени по цветове и за всяка от тях е избрал по една подходяща вратовръзка. Ама че педант!
— Направо да се чудиш, Мани. Толкоз връзки, все подбрани, а ни една с герой от комикс или футболист, това ако не е подозрително — подхвърли Боуман, без да откъсва поглед от екрана на телевизора.
— Я не ме занасяй, аз съм си запалянко! Освен това случайно да помниш кой ми поиска назаем връзката с „Бъгс Бъни“? Всички тук са свидетели.
— Това беше, за да се маскирам за Хелоуин бе, тъпчо! Беше шега!
Доминик си сложи гумените ръкавици и отвори вратичката на тоалетното шкафче под една от мивките. Строени в права редица шампоани, сапуни, рула тоалетна хартия, до тях сешоар. В съседното — касетка с гребени и четки за коса, още рула тоалетна хартия, кутия с презервативи.
— Еди, Крис — провикна се Доминик, — какво е правено досега в банята? Не са взели нищо още, нали?
Крис Мастерсън отвърна:
— Само отпечатъци. Щях да минавам дрешника и банята след касетите. Фултън обеща да помогне, като свърши с гаража, но го няма никакъв.
Мани отново си показа главата от дрешника.
— Мързеливци! Ние се скъсваме от бачкане цял ден, за да вкараме шантавия тип зад решетките, а вие си седите и гледате порно. Защо трябва и двамата да ги проверявате, защо не оставихте Лари да го прави, а Мо да свърши нещо друго, вместо да чака Кърли?
— Я по-кротко, Мечо — опря му се Боуман. — Спряхме порното за малко, за да видим на живо по телевизията заседанието на съда. Има-няма двайсетина минути. А пък ти сигурно си висял след това поне час и половина в бара на кафе кон лече и си бърборил по телефона с мадам Алварес номер четири.
— Стига, момчета. Не се заяждайте! — скастри ги Доминик от банята. Отвори аптечното шкафче. Всякакви шишенца със стандартни лекарства — тайленол, адвил и мотрин — стояха в стройни редици до туби с кремове и бурканчета с мазила. Пинсети, паста за зъби, освежителна вода, конец за зъби, крем за бръснене, бръсначки запълваха другите две лавици. Всички бяха обърнати с етикетите напред, подредени като в аптека. В две елегантни кафяви кутийки имаше лекарства по рецепта. Нищо интересно. Едното беше антибиотик, амоксицилин, предписан през февруари 1999 година от някакъв лекар в Корал Гейбълс. Другото — капки за нос от същия лекар от юни 2000 година.
Доминик извади цялото чекмедже на тоалетното шкафче. Кошничка с тампони памук, туби с кремове за разгримиране и лосион за лице. По-нататък акуратно сгънати бежови и черни хавлиени кърпи, подредени една върху друга в дъното на чекмеджето. Бръкна зад тях и напипа още едно шише с лекарство по рецепта. Беше наполовина пълно.
— Ударихме тотото! — каза на себе си, хванал в ръка малкото шише с халдол, изписан лично за Уилям Рупърт Бантлинг.
22
Тя излезе от асансьора и тръгна през безличното розово-сиво фоайе на сградата „Греъм“, където се намираха кабинетите на двеста и четирийсет прокурори. В началото на обедната почивка беше пълно с хора. Нейни колеги сновяха напред-назад, говореха си, чакаха приятели и помощници да се върнат от съда, за да излязат за обяд. Си Джей имаше сили само колкото да им кимне за поздрав, докато минаваше покрай тях на път към паркинга.
Надяваше се, че горе-долу изглежда нормално и поне отчасти си е възвърнала естествения цвят на лицето, който бе изгубила сутринта в съда. Разчиташе също, че ако изглежда малко странна — нервна, тревожна или бог знае какво — хората ще го отдадат на безсънието и напрежението около делото „Купидон“ и няма да се впуснат в спекулации, както обичат да правят юристите. Клюките кръжат мълниеносно из пететажното здание и новините за раздели и бременности често правят пълна обиколка на кабинетите, преди още някой да е подал молбата си за развод или тестът за бременност да е дал положителен резултат. Искаше й се само проницателните очи на Доминик да са забелязали страха й тази сутрин, останалите да не са видели, че нещо в нейния живот изведнъж и жестоко се е счупило. Сложи тъмните си очила и излезе навън под яркото слънце. Никой не се вторачваше в нея. Няколко прокурори й махнаха за поздрав и бързо се върнаха към разговорите си.