Стигна до опасания с палми вход на своя жилищен блок и бегло махна на пазача, който четеше книга в климатизираната си будка. Той едва вдигна поглед от книгата, също толкова бегло я поздрави и отвори бариерата на подземния гараж. Във Флорида по принцип ползата от подобна охрана е колкото от евтина аларма, монтирана на скъп автомобил, оставен на препълнен паркинг пред някой супермаркет, тоест никаква. Дори да бе нахлузила скиорска маска, да бе метнала сак с инструменти за взлом върху багажника на покрива, да бе сложила картечница на задната седалка и да гледаше карта, на която с кръстче е отбелязана сградата, а до него да пише „Домът на жертвата: място на обира“, пазачът пак щеше да я пусне.
Паркира на своето място под кулите „Порт Роял“ и взе асансьора за апартамента си на дванайсетия етаж. С недоволно и гладно мяукане на вратата я посрещна Тиби II, провлачил големия си бял корем, по който се бяха събрали кафеникави валма прах от пода.
— Добре, Тиби, само секунда. Пусни ме да затворя вратата и веднага ще си получиш хапките.
„Хапки“ беше успокояващата парола за Тиби и жалното му мяукане моментално секна. Той я изчака да заключи вратата и да нагласи алармата с оня отегчено-любопитен поглед, който имат само котките, след което я последва в кухнята, отърквайки се о безупречно чистия й панталон, като естествено го украси с няколко свои черни и бели косми. Тя остави куфарчето и папките си на кухненската маса и сипа в червената купичка на Тиби любимата му котешка храна. Ароматът й веднага събуди десетгодишната й глуха дакелка Люси, която се довлече на зигзаг от възглавницата си в спалнята и се засуети по плочките в кухнята, душейки гладно. Последва още една купичка, щастлив лай, Люси захрупа до Тиби и за известно време светът изглеждаше наред. Поне за тях. Следващото голямо предизвикателство, което ги очакваше, беше да изберат място за следобедната си дрямка, спалнята или дневната.
Си Джей си направи кафе за новия пакет марлборо, който си купи по пътя, и влезе в дневната.
Там, на най-горната лавица в дрешника, скрит зад празни опаковки и кутии от подаръци, се намираше един картонен кашон. Захвърли на кушетката хартиите и останалите кутии и измъкна полупразния кашон. Седна до него на пода, въздъхна дълбоко и го отвори.
Бяха минали десет години, откакто бе надниквала в него. Замириса на прашна хартия. Тя извади трите папки и един дебел жълт плик и се върна обратно в кухнята. Наля си кафе, взе папките, плика и цигарите и излезе на малкия изолиран отстрани балкон, който гледаше към блесналите води на залива под нея.
Посегна към кафявата папка, на която беше написано с нейния почерк: „Полицейски доклади“. Към корицата беше прикрепена визитната картичка на детектив Ейми Харисън от нюйоркското полицейско управление. Хапейки върха на молива, тя се замисли какво да попита, как да зададе въпроса си. Нямаше готова формула. Запали нова цигара и набра номера.
— Окръг Куинс, детективско бюро.
Фоновият шум беше доста силен. Припрени гласове — високи, ниски, всякакви — звънящи телефонни, полицейски сирени в далечината.
— Ако обичате, детектив Харисън.
— Кой?
— Детектив Ейми Харисън от „Сексуални престъпления“.
Едва събра сили да изрече „сексуални престъпления“, макар през годините на кариерата си да бе произнасяла думите стотици пъти, обаждайки се в същите отдели на всички полицейски управления във Флорида.
— Изчакайте.
След трийсет секунди се чу рязък глас с подчертан нюйоркски акцент.
— Детектив Съливан.
— Искам да говоря с детектив Ейми Харисън.
— С кого?
— Ейми Харисън. Тя разследваше сексуалните престъпления в Бейсайд.
— Нямаме Харисън тук. Преди колко време е било това?
Дълбоко вдишване. После издишване.
— Преди около дванайсет години.
Нюйоркският глас дълго подсвирна в слушалката.
— Дванайсет години, боже мой! Нямаме такъв човек. Почакайте малко. — Чу го да крещи, въпреки че беше заглушил слушалката с ръка. — Някой да знае нещо за детектив Харисън, Ейми Харисън? Преди дванайсет години била работила по сексуалните престъпления?
Някакъв глас се провикна отдалеч:
— Да. Познавах Харисън. Тя се пенсионира. Напусна отдела преди три-четири години. Май отиде в полицията в Мичиган. Кой я търси?