Последва дълга пауза.
— Вие юристка ли сте?
— Да. Извинете, че не се представих. Аз съм от щатската прокуратура в Маями.
— Добре тогава. Кой е обвиняемият и какво съдебно разпореждане ви трябва от Ню Йорк.
— Всъщност все още не искаме разпореждане. Става дума за още недоказано углавно престъпление, чийто извършител предполагаме, че сме открили.
— Недоказано дело ли? Искате да кажете без произнесено обвинение? Без постановление за постоянен арест?
— Засега. Полицейските власти тук неотдавна идентифицираха един възможен извършител въз основа на разпити и разследване.
Съзнаваше, че говори твърде уклончиво.
— Разбирам. А свързахте ли се с разследващите детективи в Ню Йорк? Те ще издадат ли разпореждане?
— Не, не съм. Допускам, че случаят е преминал към отдела за неразкритите досиета. Търсим контакт с детективите от този отдел, за да осигурим съдебно разпореждане и каквото друго е необходимо според законите на щата Ню Йорк, за да арестуваме заподозрения във Флорида.
— В такъв случай ще е необходимо най-напред съдебно разпореждане. Въз основа на него може да се издаде заповед за арест, вашите детективи ще я изпълнят и ще го задържите в Маями, докато ние тук уредим документите за екстрадиция. Но да не изпреварваме нещата. Откога е престъплението?
Тя преглътна. Обзе я неприятно чувство и си спомни нещо, което като прокурор не биваше да забравя.
— Хм, доколкото зная, престъплението е извършено преди повече от десет години, но ще направя справка при нашите детективи.
Боб Шър подсвирна изненадано.
— Десет години? Охо! Само ми кажете, че искате екстрадицията заради убийство и всичко ще е наред.
— Не, не е за убийство. — По дланите й изби пот. Не беше готова да чуе отговора на следващия си въпрос. — Какво означава „охо“?
— За какво престъпление търсите тоя тип? При условие, че е той, вие всъщност не го казахте.
Тя се изкашля и се надяваше гласът й да звучи нормално.
— За сексуално насилие. Изнасилване. И опит за убийство.
— Затова казах „охо“. Боя се, че нямате шанс. Давността на всички тежки престъпления в щата Ню Йорк е пет години. С изключение на убийствата, естествено. За тях няма давност. Ако няма предявено обвинение в рамките на пет години след престъплението, не можете да го докоснете. — Замълча, тя не отговори и той продължи: — Съжалявам. Много често става така, особено при сексуалните престъпления. Пипвате накрая негодника с ДНК-тест, но нищо не можете да му направите. Освен това едва напоследък започнаха да признават доказателствената тежест на ДНК-тестовете, но ако е настъпила давност и това не помага. Все пак питайте детективите от неразкритите досиета дали са използвали теста във вашия случай.
— Да, ще ги питам. Надявам се да са го използвали — отговори тя, въпреки че много добре знаеше как не намериха никакви проби, от които да извлекат ДНК. Гласът й започна да потреперва и тя ясно го усети. — Благодаря ви все пак за съдействието, ще ви потърся отново, когато събера повече информация.
— Как се казвахте, да си запиша?
Си Джей затвори телефона. Как може! Да има давност! Изсмукан от пръстите срок, който някакви тъпи законодатели са решили, че е достатъчен, за да бъде изправен престъпник пред съда. Кой е справедливият срок да живееш в страх, че ще отговаряш за престъпленията си? Погрижили са се да има справедливост за престъпника. Жертвата да върви по дяволите. Важното е да се защитят правата на престъпниците!
Тя започна да осъзнава ужасното значение на приключилия разговор. Бантлинг никога няма да бъде съден за това, което й причини. Никога. Никога. Никога. Ако ще тя да се покатери на върха на Емпайър Стейт Билдинг и да разкаже пред целия свят в най-цветисти подробности кървавите мръсотии, които й стори, той няма да бъде съден. Ще слезе с асансьора и ще си замине по живо и по здраво, без някой да го пипне с пръст. Трябваше да се сети за давността, но във Флорида нямаше давност за някои сексуални престъпления и тя просто не помисли за това. Беше толкова обсебена от идеята да арестува Бантлинг по всички правила и да го изпрати в Ню Йорк, което щеше да й помогне да се пребори с дяволите в себе си, без да полудява отново, че изобщо не си зададе въпроса възможно ли бе да стане. Наочниците й на жертва попречиха на ясния й поглед, беше предпоставила решението на проблема.