Имаше чувството, че отново всичко се разпада и правеше отчаяни усилия да го предотврати. Да започне да разсъждава въпреки мъглата и страха, стегнали гърдите й.
Мяташе се напред-назад из апартамента. Слънцето се скри и топлината на здрача бързо се стопи. Изхвърли изстиналото кафе и извади бутилка шардоне от хладилника. Наля си, отпи една дълга глътка и отново взе телефона. На четвъртия сигнал се обади д-р Чеймбърс.
— Ало?
Звукът на неговия глас й подейства успокоително.
— Надявах се да ви намеря в кабинета. Въпреки че е късно. Как сте, д-р Чеймбърс? Обажда се Си Джей Таунзенд.
Гризеше си ноктите и се разхождаше из стаята по чорапи с чаша вино в ръка. Не се беше преоблякла.
— Здравей, Си Джей. — Пролича, че е изненадан от обаждането. — Тъкмо довърших бумащината за деня. Щях да тръгвам. С какво мога да ти бъда полезен?
Един увеселителен кораб се плъзгаше по водата. От него долиташе приглушен смях и тиха музика.
— Случи се нещо и май трябва да ви посетя.
27
Грегъри Чеймбърс изпъна гръб в кожения си стол. Усети отчаянието и неотложността в гласа на Си Джей Таунзенд и веднага застана нащрек.
— Няма проблем, Си Джей. Никакъв проблем. Например утре?
— Утре е добре… чудесно. — Тя чу шумолене от прелистване на хартия, сигурно бележника с часовете.
— Можеш ли да дойдеш в десет? Ще разместя малко графика си.
Тя въздъхна с облекчение.
— Много ви благодаря. Утре е добре.
Д-р Чеймбърс се облегна назад и повдигна вежди. Гласът й определено будеше тревога. Говореше като попарена, не беше на себе си.
— Искаш ли да поговорим сега, Си Джей? Мога да ти отделя време.
— Не, не. Имам нужда да подредя малко нещата в главата си. Да премисля. Утре е много добре. Благодаря, че успяхте да ме вмъкнете.
— Винаги съм на разположение. Ще се видим тогава утре. — Направи малка пауза. — Знай, че можеш да ми се обадиш и ако ти потрябвам преди това!
Тя затвори и се огледа безцелно в празната дневна. Корабът бе отминал и отново беше тихо, чуваше се само шумоленето на вятъра в палмите и лекия плисък на вълните във вълнолома. Тиби II се отърка в крака й и силно измяука. Денят си отиваше и беше дошло време отново да яде.
Телефонът в ръката й иззвъня, тя подскочи и го изпусна на пода.
Повторно иззвъняване. На екрана се изписа името на Фалконети. Колебливо, тя се обади.
— Ало?
— Здравей, аз съм. Справката ти е готова.
Беше напълно изключила. Събитията от деня се бяха размазали като в мъгла.
— Да, хубаво — заекна, опитвайки се да събере мислите си, да звучи в час и компетентно. — Ами… аз… ще мина утре сутринта през оперативния център да я взема. По кое време ще си там? — Взе отново чашата и пак зашари из стаята.
— Не ме разбра. Справката е у мен, а аз съм долу на входа ти. Отвори ми.
О, не. Не тази вечер. Няма да издържа. Не може да говори с никого.
— Виж, Доминик, сега не е моментът. Наистина. Ще мина утре да я прибера. — Отпи дълга глътка вино. — Или ако искаш, пусни я в пощенската ми кутия. Дванайсет двайсет и две. По-късно ще я взема.
Разбираше колко нелепо е това, което казва, но нека мисли, каквото иска. Само да се маха.
Последва дълго мълчание. Тя посегна към вече почти празния пакет цигари. Тогава гласът му разби тишината.
— Не. И дума да не става. Идвам, така че ме пусни да вляза.
28
Минаха само три минути, преди да чуе звънеца и потракването на пръстите му по входната врата. Погледна през шпионката и видя Доминик, облегнат на рамката и свел поглед надолу към краката си. Беше с ризата и панталона от сутринта, навил ръкави, разхлабил вратовръзка и разкопчал яка. На верижка около врата му беше закачена полицейската значка на управлението във Флорида, а на колана му висеше кобурът с пистолета. Тя изключи алармата и открехна вратата наполовина.
Той й се усмихна, но му личеше колко е изтощен. В ръката си стискаше тънък свитък листа, защипани с телбод. Размаха ги към нея и ги пъхна през пролуката.
— Благодаря ти, че ми ги носиш, Дом — каза тя и взе свитъка. — Нямаше нужда да си правиш този труд. Щях да ги взема.
Не го покани вътре.
— Каза, че ги искаш днес и аз ти ги предавам днес. Даже три часа преди да изтече срокът. Сега е само девет.
— Задължена съм ти. Как разбра къде живея?
Мисълта, че може да бъде открита, я тревожеше. Тя криеше адреса си и не го даваше на никого. Заради положението й на прокурор, той не фигурираше и в нито един официален регистър.