— Не си ли тръгна по-рано днес?
— Да. Защо?
— Още си с дрехите от сутринта.
— Имах да свърша малко работа. Не намерих време да се преоблека — отговори тя и смени темата. — Как върви обискът? Намерихте ли нещо? — Погледна надолу и видя, че той гали едновременно и Тиби, и Люси.
— Да, открихме доста неща. Изненадан съм, че Мани не ти се е обадил да ти докладва.
— Пусна ми сигнал по едно време, аз му се обадих и му оставих съобщение. Това беше преди около два часа, още не се е свързал с мен.
— Те приключиха преди по-малко от час. Дойдох направо оттам. Следобед намерихме следи от кръв в бараката зад къщата. Не много, три капки, но са достатъчни. Предварителните тестове излязоха преди час. Човешка кръв е. Ще направим ДНК-тест, за да видим дали е от Прадо. Ще го получим след няколко седмици. Освен това май открихме оръжието на убийството. Бантлинг очевидно си е падал да препарира животни в бараката, как се казваше това?
— Таксидермия.
— Точно така. Провесил е от тавана на бараката си разни птици. Намерихме и шест скалпела. По единия като че ли има следи от кръв. Нилсън ще потърси експерт по ножовете, за да проверим дали с някой от тях не са разрязвани момичетата, поне тези, които не са напълно разложени, ще потърсим и микроскопични остатъци от кожа.
Си Джей потрепери. Подробностите започваха болезнено да й въздействат и не беше сигурна колко още ще издържи на подобен разговор.
— Затова опаковахме всичко и изпратихме материалите в лабораторията на съдебните медици. Сега ще чакаме резултатите. Момчетата напръскаха с луминол цялата къща, но нищо не се появи. Никакви следи от кръв вътре.
— А в бараката?
— Тя светна като новогодишна елха. Опитвал се е да почиства, пропуснал е пръски по стените. Навсякъде намерихме кръв. Даже таванът лумна, сякаш оплискан от гейзер, което навежда на предположението, че може би Прадо е била убита върху металната количка, която намерихме там. Когато е срязал аортата кръвта е пръснала нагоре като гейзер. Извикали сме Лесли Бикинс, експерта по пръски от кръв от управлението в Талахаси, да направи оглед утре. Разбира се, проблемът е в това, че той е разрязвал и животни, препарирал ги е в бараката, така че трябва да се установи коя кръв от какво е.
— Нещо друго?
— Да. Открих рецепта за халоперидол, предписана на Бантлинг от някакъв нюйоркски лекар. Може би си го чувала като халдол, то е антипсихотично успокоително. Прилагат го за овладяване на делириуми. Очевидно Бантлинг има психични проблеми. Това съответства на почерка на престъпленията и може да осветли причините за изключителната жестокост на убийствата. Има и цял сандък с домашно записани садомазохистични касети. Различни жени, някои много млади, на възрастта на нашите жертви. Не сме ги прегледали всичките още, защото са повече от стотина. Ако се съди по заглавията, повечето от жените са руси.
Си Джей пребледня като платно.
— Какво ти е? Боже мой, изглеждаш както сутринта на съдебното заседание. — Той се протегна през масата и докосна ръката й. Тя стискаше столчето на чашата с побелели кокалчета. В очите му се изписа същата тревога като в следобеда. — Не ти ли е добре, Си Джей? Какво има? Кажи ми, може да ти помогна.
— Добре съм. Понякога ми става нещо. Но толкоз. — Думите й се запъваха, не беше на фокус. Този разговор трябваше да приключи. Веднага. Преди да рухне напълно. Стана и издърпа ръката си изпод неговата, отново го постави на разстояние. Наведе очи, избягваше неговите, впери поглед в масата. — Благодаря ти, че ми донесе справката тази вечер. Ще я прегледам внимателно. — Гласът й идваше някъде отдалеч. Прелисти страниците на масата и едва тогава погледна Доминик. — Не трябваше да се разкарваш.
Той се изправи и я последва към вратата. Забеляза, че на нея са поставени поне четири вида ключалки. А алармената система беше много сложна. От какво се пази тук, в тази своя кула в тихите покрайнини на Форт Лодърдейл, където хората се разхождат с яхти и лодки?