Тя отвори вратата и Люси хукна да излиза.
— Не, Люси, не. Вече те извеждах тази вечер.
Си Джей се обърна отново към Доминик и той видя съвсем ясно страха в изумрудените й очи.
— Още веднъж ти благодаря, Дом — промълви тя. — Сигурно ще се видим утре. Обади ми се, след като говориш с Нилсън. Може да се срещнем при него. Извини ме, че бях малко… невнимателна, аз просто…
Ръката му потърси нейната върху дръжката и я стисна силно. Лицето му се приближи до нейното и тя усети топлия му дъх с кожата си. Ухаеше на сладост и свежест като смесица от мента и шардоне. Погледът му беше сериозен и мек. Взря се в очите й.
— Не говори — прошепна, — не казвай нищо.
Устните му докоснаха бузата й, бавно и леко се плъзнаха и достигнаха нейните. Брадичката му приятно драскаше кожата й. С изненада установи, че собствените й устни са леко разтворени в очакване на целувката. Искаше да почувства вкуса на сладкия му език в устата си.
Когато най-сетне устните им се срещнаха, тя потрепери. Неговите нежно опипваха нейните, езиците им се опознаваха. Телата им се притиснаха, силната им топлина проникваше през дрехите. Усети втвърдяването му с бедрото си. Ръката му зад нея още се опираше на дръжката. Пусна я и пръстите му погалиха нейната ръка, погладиха рамото й през копринената блуза и се спуснаха нежно надолу по ребрата към извивката на талията. После обхвана кръста й с топлата си длан. С другата ръка придържаше лицето й, палецът му, изненадващо гальовен, помилва бузата й. Слетите им устни се впиваха все по-силно и разгорещено. Езикът му проникваше по-дълбоко, силните му гърди се притискаха по-плътно в нейните и тя усети ударите на сърцето му.
Този път не се отдръпна от него. Обви с ръка врата му, зарови пръсти в късата твърда коса и го притегли още по-близо до себе си. После плъзна ръка надолу по гърба му и с връхчетата на пръстите усети през униформената риза релефа на мускулите. Вълнение, каквото смяташе завинаги умряло и погребано в нея, я погълна цялата.
Усети как от очите й рукват горещи сълзи и обливат неговото лице. Той внезапно откъсна устни от нейните и се дръпна назад. Тя остана с наведена глава, засрамена, че е позволила да я види в такова състояние. Не биваше да допуска това да се случи тази вечер. Но топлите му грубовати ръце обхванаха брадичката и повдигнаха главата й нагоре. Видя отново загрижеността в погледа му, а той, сякаш прочел мислите й, прошепна:
— Никога няма да те нараня, Си Джей, никога. — И нежно пресуши сълзите й с устни. — Ще направим всичко бавно. Наистина много бавно.
Целуна я нежно още веднъж и за пръв път от много дълго време тя се почувства сигурна и защитена в ръцете на този мъж.
29
Още в седем сутринта тя беше вече на бюрото си с чаша кафе в ръка и преглеждаше купчината документи, натрупани от вчера само за един следобед. Въпреки нежната целувка на раздяла, нощта й не премина без ужасни и кървави кошмари. Клоунската маска бе изчезнала, но я замени красивото усмихнато лице на Уилям Рупърт Бантлинг. Сега й се хилеше, а ръката му с ролекса режеше кожата й на ленти. Дори не беше сигурна дали е било сън или е стояла будна, а спомените за мъченията просто са се върнали за поредното нощно повторение. Когато отвори очи, знаеше само, че няма да направи грешката да се опита отново да заспи. В четири часа се загърна в завивката си и излезе на балкона да чака изгрева на слънцето над Форт Лодърдейл и Помпано Бийч.
След като Доминик си тръгна миналата вечер, тя направи опит да обмисли положението. Какво да направи и как да постъпи с делото „Купидон“. Да признае ли на Тиглър, че е налице конфликт на интереси или тихичко да предаде делото на друг прокурор без много обяснения? Имаше и едно последно решение, което непрекъснато й се въртеше в съзнанието, но не беше възможно — да продължи преследването и да не каже никому нищо!
Ако уведоми главния щатски прокурор, цялата прокуратура ще се окаже страна по конфликт и делото ще бъде поверено на друг окръг, където пък щяха да определят нов прокурор. Това щеше да е много лошо — особено при толкова сложен случай, изцяло свързан с Маями. Другите окръжни прокуратури не можеха да се мерят с тяхната, също и прокурорите. Там работеха едва по трима-четирима души и никога не бяха разследвали серийни убийства, не бяха се и случвали на териториите под тяхна юрисдикция. В старите служби на Флорида смятаха Маями за черна дупка, никой не искаше дори да стъпи тук, камо ли да дойде да работи по дело.