А Си Джей беше подробно запозната с всяко от убийствата. Беше огледала всяко местопрестъпление, видяла всеки труп, разпитала родителите, приятелите и близките на всяко от момичетата, беше обсъдила всеки случай със съдебните медици и лично бе написала всички заповеди за обиск. От година живееше, дишаше и работеше по това дело. Никой не познаваше по-добре от нея обстоятелствата. И не би могъл.
Ако прехвърли тихо делото на друг прокурор от тяхната служба, вероятно той няма да навлезе бързо във фактите на всички убийства. Имаше и друг проблем — как да обясни мотивите си. Защо изведнъж решава да се откаже от най-благодатното за кариерата й дело? Та нали всеки друг мечтае да го вземе? Подобна постъпка ще повдигне много повече въпроси, отколкото имаше намерение да отговаря. Няма да го бъде!
А ако избере последното решение, ще може засега да продължи и да не казва нищо. Докато не установи без сянка от съмнение, че Бантлинг е оня от Ню Йорк. Че той със сигурност е извършил насилието върху нея. Предстоеше й да говори с Макмилън от отдела за неразкритите случаи в Ню Йорк. Имаше нищожен шанс някой да се е поровил в досието през десетте години, откакто тя престана да звъни на детективите всеки ден. Може да са изследвали повторно чаршафите й, розовата пижама, гащичките и всички други веществени доказателства за изнасилването и да са открили някаква телесна течност, останала незабелязана преди това. Може даже да са направили ДНК-тест. Може би. Може би. Може би.
Си Джей искаше да свърши тази работа по всички правила, но не знаеше какво точно означава това. Искаше да изправи Бантлинг пред съда. Въздъхна и погледна през прозореца надолу към Тринайсето авеню, където уличните продавачи вече разпъваха чадърите над своите колички, готови да предлагат наденички и газирани напитки, макар че още нямаше девет. Малко по-нататък под един червено-бял чадър бяха натрупани пресни плодове — манго, банани и ананаси — а продавачът се движеше в ритъма на латиноамериканската музика, която се лееше от радиото му.
Тия разсъждения се превъртаха в главата й милион пъти още от миналата нощ, когато седеше на балкона. Разбира се, мислеше и за Доминик. От всички моменти в живота й, сегашният беше най-неподходящ за романтика и страст. Но се случи и тя не го отблъсна. Докосна замечтана устните си и отново усети неговите върху своите. Лъхна я сладкият му дъх и видя загрижения му поглед. Той просто я прегърна до вратата, погали гърба й, допря лице до ухото й и чувството, че е защитена, макар и за кратко, я омая.
От дълго време не бе имала близост с мъж. Последният път беше под влияние на алкохола. Няколко месеца излизаше от дъжд на вятър с един брокер на име Дейв.
Струваше й се забавен и нежен, докато престана да й се обажда, по случайност точно след като най-после преспа с него. Когато го попита защо така рязко прекъсна връзката им, той й отговори, че тя имала „прекалено много задръжки“. Това се случи преди няколко години. Интимността с мъж я плашеше, криеше твърде много неизвестни, нанасяше твърде много рани. Оттогава беше излизала на срещи само няколко пъти, но нямаше нищо сериозно. Вечеря навън и целувка за довиждане.
Но дойде миналата нощ и с нея Доминик.
Наистина пак беше само една целувка, нищо повече и той си тръгна, когато го помоли. Не спираше обаче да мисли какво каза и как го каза. Прозвуча така искрено, че вече копнееше отново да се почувства закриляна от него, макар и за пет минути. Но той беше прекалено обвързан с разследването, за да му каже истината, а докъде може да стигне една връзка, ако в нея няма истина? Колко лъжи трябва да изрече, за да я опази от него? И как да намери сили да му разкаже за онази нощ? И да обясни защо тялото й изглежда така, когато лампата в спалнята свети?
Розовите листчета със съобщения на бюрото й бяха цяла купчина. Ще трябва да възложи на говорителя на щатската прокуратура да отговори на безбройните запитвания на почти всички вестници и телевизии в страната. На една от най-горните бележки Марисол беше надраскала с големи букви: „ТОВА Е ТРЕТОТО ОБАЖДАНЕ. ЗАЩО НЕ ОТГОВАРЯТЕ?!!“.
Кутията й за входяща поща преливаше. Освен делото „Купидон“, Си Джей водеше още десет други дела за убийства, процесите на две от тях започваха през следващите два месеца. Чакаше я още издаване на важно съдебно постановление, показания и разпити на близки, и всичко това само в предстоящите две седмици. Нито една от задачите не можеше да бъде отложена заради Купидон. Трябваше да се справи с тях и да внимава да не пропусне нещо.