Много повече отколкото допускаш, Естел. Много повече.
— Без съмнение е ненормален!
Си Джей запристъпва от крак на крак, токчетата й изтракаха по мексиканските плочки. Естел вдигна нагоре сбръчканите си ръце с дълги ярко лакирани нокти и отново поклати глава. На всеки пръст бляскаше по една златна дрънкулка.
— Ужасно. Такива хубави момичета. Красавици. А иначе изглежда нормален. Приятен вид, приличен. Вече за никого не можеш да си сигурен. — Наведе се напред и прошепна поверително. — Нали ще го затворите, госпожице Таунзенд. Да не може никога повече да причинява зло на жените.
Ще отиде на много сигурно място, Естел. Жените няма да се притесняват повече.
— Ще направя каквото зависи от мен, Естел. Тук ли е доктор Чеймбърс?
Тя се засуети.
— О, да, да. Той ви очаква. Моля, заповядайте.
Автоматът избръмча и Си Джей пристъпи в света на здравите. Кабинетът на Грегъри Чеймбърс беше на края на коридора и вратата му беше отворена. Видя доктора, надвесен над голямото махагоново бюро. Той погледна към нея и й се усмихна, докато тя приближаваше, потропвайки с токчета по плочките.
— Си Джей, радвам се да те видя. Заповядай, заповядай.
Кабинетът беше боядисан в бледосиньо. Драперия в жълто и синьо украсяваше горната част на френските прозорци. През външните жалузи се провираха слънчеви ивици и падаха върху берберския килим и удобните кресла, тапицирани със синя кожа.
— Здравейте, доктор Чеймбърс. Много ми харесва как сте подредили кабинета си. Прекрасно е.
Тя застана в рамката на вратата.
— Благодаря. Поднових го преди около три месеца. Доста време не си идвала.
— Да. Бях много заета.
Той помълча, изправи се и заобиколи бюрото.
— Хайде, заповядай. Влез — покани я и затвори вратата след нея. — Седни.
Посочи й едното кресло и се разположи срещу нея в другото, наведен леко напред, опрял лакти на коленете си и сключил длани. Държеше се непринудено, приятелски. Си Джей не знаеше дали е такъв и с другите си пациенти или само с нея заради отдавнашното им познанство. Грег Чеймбърс винаги успяваше да й внуши, че нейните проблеми може да бъдат овладени.
— Видях, че сте арестували заподозрян за убийствата на Купидон. Хванах част от предаването на съдебното заседание по новините в единайсет снощи. Добра работа, Си Джей.
— Благодаря, благодаря. Но има още доста работа по случая.
— Сигурна ли си, че той е престъпникът?
Тя се облегна в креслото и кръстоса крака.
— Почти. Ако тялото на Ана Прадо в багажника не е достатъчна улика, снощи в къщата му намериха безспорни доказателства.
— Наистина ли? Късмет тогава. — Сините му очи се вгледаха в нейните. — Разбирам, че си под голямо напрежение, особено при този интерес на медиите и всичко останало.
При произнасянето на „всичко останало“ интонацията му се изви нагоре, леко въпросително и тя разбра, че той й оставя вратичка.
Кимна и сведе поглед към скута си. Бяха минали няколко месеца, откакто за последен бе седяла срещу него. След толкова много години бе дошло времето да разбере дали терапията носи полза и птичето може само да лети, дали от тук нататък ще се оправя без чужда помощ и ще успее да се изтръгне от спомените, които я дърпаха назад. Под предлог, че е много заета и няма достатъчно свободно време, разреди редовните си двуседмични посещения на редки отбивания, докато накрая през пролетта изобщо спря да идва в кабинета му. Но ето, сега отново чукаше за помощ на вратата му.
— Сама ли работиш по случая или някой ти помага? — попита я загрижено като баща, който се притеснява, че детето му не се храни добре и не спи достатъчно.
— Засега съм сама, докато Джери Тиглър не назначи още някого.
— Кой е водещият следовател? Дом Фалконети ли?
— Да, заедно с Мани Алварес от градското управление.
— Познавам Мани. Много добър детектив. Преди няколко години работихме заедно по едно четворно убийство в Либърти. А с Фалконети се запознах миналата година на една съдебномедицинска конференция в Орландо.
Черната коса на Грег Чеймбърс беше прошарена, но в жизнено и лъскаво сиво, което подчертаваше благите му сини очи и придаваше характер на иначе невзрачното лице. Неумолимият ход на времето бе вдълбал дълбоки бразди през челото и около очите, но те също му стояха добре и Си Джей допускаше, че докторът изглежда по-добре сега, в края на четирийсетте си години, отколкото е бил на двайсет или трийсет. Спомни си собствените си уморени черти, които бе видяла вчера в огледалото. Мъжете остаряват по-добре от жените. Не е честно.