— Да. Абсолютно! Не може да чуеш един глас, който е звучал в главата ти дванайсет години, и да не го разпознаеш. Освен това видях и белега.
— Белегът на ръката му?
— Да. Точно над китката. Видях го, когато задърпа Лурдес Рубио в съдебната зала. — Най-накрая тя събра сили да погледне. Очите й плуваха в сълзи и отчаяние. — Той е! Сигурна съм. Но не зная какво да правя от тук нататък.
Д-р Чеймбърс се замисли, а тя използва паузата, да се посъвземе.
След доста време той каза:
— Добре, ако е той, това в известен смисъл е добра новина. Вече знаеш кой е и къде се намира. След толкова години това ще ти донесе чувство за освобождаване. Наистина, един съдебен процес в Ню Йорк няма да е леко нещо, но…
Тя го прекъсна по средата на изречението.
— Няма да има процес в Ню Йорк.
— Хайде, Си Джей. След всичко, което си преживяла през последните дванайсет години, не може да не свидетелстваш срещу този човек! Няма от какво да се срамуваш. Нито имаш причини да се криеш. Ти си се справяла с достатъчно хора, които не са искали да свидетелстват, и знаеш…
Тя тръсна глава.
— Разбира се, че бих свидетелствала. Категорично. Без да се замисля. Но процесът няма да се състои заради давностния срок, който е изтекъл преди седем години. Разбирате ли? Не може да го съдят, задето ме изнасили, опита се да ме убие и ме… накълца като касапин. — Тя се сви и обхвана раменете си с ръце. — Не може да го съдят. Каквото и да е направил.
Д-р Чеймбърс се вцепени, бавно издиша през пръстите си, които още прикриваха устата му.
— Сигурна ли си, Си Джей? Говори ли с властите в Ню Йорк?
— От двамата детективи, които работиха по моя случай, единият е починал, а другият е пенсионер. Преписката е класирана към неразкритите досиета. Няма заподозрян, няма и арести.
— Тогава откъде знаеш, че не може да се предизвика ново разследване?
— Свързах се с управлението в Куинс, с отдела за екстрадиции, и така ми обясни един техен прокурор. Трябваше да се сетя сама за давността, но… просто не ми мина през ума. Изобщо не допусках, че ако някой ден го открия, няма да мога да направя нищо. Абсолютно нищо. — Сълзите рукнаха отново.
В стаята пак настъпи дълго мълчание. За първи път, откакто го познаваше вече десет години, д-р Чеймбърс изгуби дар слово. Накрая каза тихо:
— Ще те измъкнем, Си Джей. Всичко ще бъде наред. Какво искаш да направиш сега?
— Точно това ми е проблемът. Не зная какво искам да направя! Желанието ми е да го изпържа на електрическия стол. Да го напъхам в газовата камера. Не само заради мен, а и заради единайсетте жени, които е убил, и за безбройните други жертви, които, сигурна съм, е оставил след себе си. И искам аз да го закова за стола. Грешно ли е?
— Не — спокойно отвърна д-р Чеймбърс. — Не е грешно. Това е чувство. Напълно справедливо чувство.
— Ако можех, веднага щях да го предам на Ню Йорк. Щях да обявя пред целия свят, че той е мръсен кучи син и щях да го тикна зад решетките. Щях да го погледна право в очите да му кажа: „Пукни, мръсно копеле! Не можа да ме победиш. Влизай вътре и кажи добър ден на съкилийниците си, защото следващите двайсет години само техните задници ще виждаш!“. — Тя погледна към д-р Чеймбърс. Очите й молеха за отговор. — Но това не може да стане. Чаках дванайсет години. А той ми отне и тази утеха. Отне ми…
— Добре, но ти остава новият случай, Си Джей. Над него виси смъртна присъда за убийствата на тези жени, нали така? Няма никакви изгледи да се измъкне на свобода този път.
— Така е, точно с това се боря сега. Зная, че нямам право да водя обвинението, но ако призная на Тиглър за това, цялата прокуратура попада в конфликт на интереси. И ще възложат обвинението на някой новак от Окала с тригодишен стаж, на когото ще е първо дело за убийство. А аз ще гледам отстрани как новакът оплита обвинението и Бантлинг излиза на свобода.
Бъди спокойна, Клои. Ние водим активно разследването. Надяваме се скоро да имаме задържан. Благодарим ти за сътрудничеството.
— Сигурно има някакво решение. Може би Тиглър ще го възложи на Петнайсети или Седемнайсети район.
Седемнайсети правен район беше Брауард, а петнайсети — Палм Бийч.
— Тиглър няма думата. Този случай е мой и не го деля с никого. Не мога. Знаете колко сложни са делата за серийни убийства. Особено при десет трупа, липса на самопризнание и преки доказателства. Ние всъщност го спипахме само за едно убийство. За останалите девет все още няма предявени обвинения. Много лесно е да се допусне грешка. Ужасно лесно.