— Разбирам, но съм загрижен за теб. Много съм загрижен. Зная, че си силна, може би една от най-силните жени, които съм срещал, но никой, колкото и силен характер да има и колкото да са непоклатими убежденията му, не трябва да води обвинение срещу човек, извършил брутално насилие над него. Според мен проблемът е в това, че ти не искаш да го изпуснеш.
— Вероятно, поне докато не видя задоволително решение, на което да се доверя.
— Защо не прехвърлиш делото на друг прокурор от твоята служба? Какво мислиш за Роуз Харис? Тя е много добра, специалист е по ДНК-тестовете и особено силна в експертните показанията.
— Как да прехвърля случая на друг прокурор, без останалите да подскочат? Особено в този напреднал стадий. Вие ми отговорете. Всички знаят колко държа на това дело, по дяволите, та аз работя по него цяла година! Огледала съм всяко подпухнало полуразложено тяло, срещала съм се с всеки член на семействата, разглеждала съм всяка снимка от аутопсиите, запозната съм с всички лабораторни резултати, написала съм всички заповеди за обиск, аз познавам тези случаи. Как да заявя в прокуратурата и пред медиите, че не искам делото? Всички, които ме познават, знаят, че ще го оставя само ако съм на смъртно легло. А дори и това не е сигурно. Така че помислете за всички „как“, „защо“ и „какво е станало“, които ще възникнат. Медиите веднага ще започнат да ровят, да ровят, докато накрая изкопаят нещо, каквото и да е. И някой ще открие за изнасилването и ще лъсне, че е бил прикриван конфликт на интереси, и тогава ще възложат на глупака от Окала да съди моя насилник, моя сериен убиец, а аз ще гледам как проваля делото и Бантлинг излиза на свобода. На всичко отгоре ще го гледам по телевизията от къщи, защото ще ми отнемат адвокатските права. Кажете ми, доктор Чеймбърс, как да го направя и веднага ще ви послушам, стига, разбира се, да видя гаранция, че ще го осъдят, че ще си плати за извършеното. Никой обаче не може да ми даде такава гаранция. Излиза, че ако делото се провали, само аз ще съм виновна. Никой друг.
— Какво говориш, Си Джей? — Тя забеляза колко внимателно подбира думите си за следващия въпрос. — Още веднъж ще те попитам: какво искаш да направиш?
Тя се умълча. Тик-так, тик-так, часовникът отмерваше секундите.
Когато заговори, думите й прозвучаха обмислени, решителни, сякаш произнасяше на глас току-що хрумнала й идея, за да види дали ще се приеме, а всъщност много й харесваше.
— Така или иначе аз трябва да внеса обвинението в срок от двайсет и един дена, или да подам информация за углавно престъпление пак в същия срок. И в двата случая всички свидетели трябва да депозират показанията си, полицейските доклади да се съберат и да се прегледат доказателствата… — Направи пауза и продължи още по-решително. — Късно е да се сменят играчите. Аз трябва да довърша полувремето. Затова мисля, че трябва да докарам нещата до предявяване на обвинение. След това ще привлека някой, може би Роуз Харис, да водим делото заедно. Ако всичко тръгне добре, ще й предам тихо юздите и ще се оттегля поради някакво загадъчно заболяване, но само когато се убедя, че тя е набрала скорост и може да се справи. Когато й повярвам и съм сигурна, че тя може и иска да доведе делото до край.
— Нали конфликтът на интереси се простираше върху цялата прокуратура?
— Бантлинг беше толкова загрижен да спасява собствения си задник, че на заседанието не ме позна. Като се има предвид какво ми причини, истинска ирония е, че дори не ме погледна — каза тя спокойно и продължи: — Чукал е толкова много жени, че сигурно им е изпуснал бройката. Едва ли помни лицата им. А и Господ ми е свидетел, аз съвсем не приличам на момичето от едно време. — Усмихна се горчиво и оправи косата си. — Само аз зная какво е направил. Ако по-късно това излезе на бял свят, винаги мога да кажа, че не съм била сигурна дали е той. Не съм знаела. Той не подлежи на съд в Ню Йорк, така че аз не жертвам моя случай като кажа, че не съм го разпознала. Не мога да го дам под съд в Ню Йорк.
Доводите й бяха много убедителни.
— Си Джей, това не е игра. Освен очевидния етичен проблем, мислиш ли, че ще се справиш емоционално да водиш обвинението срещу този човек? Да слушаш какво е правил с жертвите си, след всичко, което ти е причинил? Да го изживяваш отново всеки ден при всяко споменаване на зверство, при показването на всяко веществено доказателство? — Д-р Чеймбърс поклати глава.
— Но аз вече съм видяла какво е направил на тези жени. Да, ще бъде много тежко, сигурно трудно ще го понеса, но поне ще съм убедена, че така трябва да се постъпи. Освен това ще съм уведомена във всяка минута на деня къде се намира той.