— Си Джей Таунзенд ли? А, да. Обади ми се преди половин час. Не може да дойде сега. Ще мине утре сутринта. В момента имала работа в съда.
Д-р Нилсън натисна копчето и вратите се затвориха с трясък, след което асансьорът се спусна към подземието.
33
Тялото на Ана Прадо беше положено на металната количка, очите й бяха затворени. Кожата й, кремавобяла, както я помнеше Доминик от семейната снимка на Стената, сега беше пепелявосива и дори бледите лунички около носа й едва се забелязваха. Русата й коса беше разпиляната около врата и раменете. Кичури, слепени и черни от засъхнала кръв, висяха извън количката. Беше покрита до брадичката с чист бял чаршаф, който криеше ужасните рани по тялото.
— След като се обадихте вчера и ми казахте за намерения халоперидол в къщата на заподозрения, направих някои допълнителни изследвания и резултатите от тях пристигнаха тази сутрин.
Д-р Нилсън стоеше до тялото и ръката му докосваше нежните пръсти, стърчащи извън ръба на количката. Доминик забеляза, че ноктите са дълги, но занемарени. Розовият лак се лющеше.
— Халоперидолът е изключително мощно антипсихотично лекарство, което се използва за овладяване на психични и шизофренни пристъпи. Продава се под по-познатото име „халдол“. То е много силно успокоително. Отпуска и успокоява пациента, потиска слуховите халюцинации и неконтролируемите въображаеми картини в съзнанието, укротява даже най-буйните психични разстройства. В тежки случаи се инжектира мускулно и ефектът е моментален. При високи дози може да предизвика кататония, безсъзнание, кома и даже смърт. Разбирате ли накъде ви водя, полицай? — Д-р Нилсън примигна бързо няколко пъти. — Сега стигаме до номера с халоперидола: той не е включен в стандартните токсикологични изследвания, които правим при всяка аутопсия. Трябва специално да го търсите, за да го откриете. Заради изразения оток на белите дробове подозирах, че Николет Торънс и Ана Прадо имат потискащи лекарства в телата си, но не знаех от какъв тип и какво точно да търся извън стандартния списък с наркотици като валиум, дарвосет или хидрокодон. Първоначално направихме тестове за рофинол, кетамин и гама хидроксибутирова киселина, известна на улицата като течен екстази. Нищо. Не намерихме никакъв наркотик. Но след като ми се обадихте вчера, агент Фалконети, започнах да си мисля, че халоперидолът се вписва идеално в картината. Той е много силен антидепресант. Това ме импулсира, пуснах няколко допълнителни изследвания и… Воала! — Той почука с пръст по едно картонче, върху което беше прикрепен жълтеникав лист с лабораторни резултати. — Ето го! Халоперидол! Потърсих отново в стомашното съдържание на Прадо, за да съм сигурен, че не съм пропуснал нещо. Не. Нищо. Но това не е показателно, защото в стомаха халоперидолът се разтваря за около шест часа, така че ако смъртта е настъпила в такъв срок след приемането на лекарството, ние ще го открием в тъканите и кръвта, дори напълно да се е разпаднало в стомаха. Тогава започнах да умувам върху някои хипотези. Изслушайте ме само още миг и ще сравните дали моите предположения се вписват във вашите факти. Дозата халоперидол, предписана върху шишето, което сте намерили, е двайсет милиграма два пъти дневно. Това е изключително висока доза даже за едър човек, привикнал към лекарството. За непривикналия и с по-ниско тегло двайсетмилиграмовото хапче стига да го извади напълно от строя. Ако вашият заподозрян е успял да пусне само едно хапче в напитката на жертвата, петнайсет минути по-късно тя е вече тромава, с нарушени двигателни функции, забавени реакции и неясна реч като под влияние на алкохол. Мислите й ще са объркани. И много лесно може да бъде подчинена. Но както ви казах преди малко, халоперидолът може и да се инжектира и тогава действието му е мигновено. Ефектът по-лесно се управлява. На пациенти, които по една или друга причина не могат да го приемат през устата, се слагат отключващи инжекции. Те изпускат серума в продължение на две до четири седмици. За да намеря отговор, отново огледах тялото.
Нилсън прикова вниманието на своите слушатели с дълга драматична пауза. И като същински фокусник на сцена дръпна с един замах белия чаршаф от тялото на Ана Прадо. Мани едва ли не очакваше да извика „Абракадабра!“. Но не се показа бяло зайче. На студената метална количка беше проснато голото изтерзано тяло на Ана Прадо. Като търговец на стари коли, който хвали модела си, той обърна Ана настрани и им показа задната част на бедрата й.
Беше очевидно, че е била убита легнала по гръб, защото по кожата на бедрата, а също на раменете и под коленете имаше големи кръвонасядания. Когато сърцето спре, движението на кръвта по вените и артериите се определя от гравитацията и тя се стича към най-ниските точки на тялото.