Той е живял съвсем близо до нея и на една пресечка от салона, където тя спортуваше. Спомни си думите му от оная нощ, които той злорадо изхихика в ухото й.
Винаги ще те наблюдавам, Клои. Не можеш да избягаш от мен, защото винаги ще те открия.
Казал го е, защото е имал физическата възможност да я следи. Вероятно в салона за фитнес. Или в метрото. Или в любимия й китайски ресторант, или в любимата й пицария в Бейсайд. Може да я е следил навсякъде, защото е бил там, от другата страна на улицата, непрекъснато. Върна се мислено дванайсет години назад, за да се опита да си спомни дали не е виждала някъде, където и да е в живота си лицето, което вече познаваше. Уви, нищо!
Силно звънтене и трополене се разнесе от вратата и още преди да каже „Влез“, тя се отвори рязко, а в кабинета й влетя Марисол. Звънтенето идваше от седемнайсетте златни гривни, нанизани на китката й.
— Търсили сте ме?
— Да. Искам да уредиш всички срещи за предварителните изслушвания по делото „Купидон“, планирани за следващата седмица.
Подаде й розовата заповед за ареста на Бантлинг. Срещу името на всеки полицай бе отбелязала ден и час за явяване при нея. Доминик бе оставен почти накрая, макар че като водещ следовател нормално бе да мине първи. След посещението си при д-р Чеймбърс тя взе две решения. Първото бе да продължи да работи с всички сили по делото и да подготви обвинението, стъпка по стъпка. А другото, че сега не е моментът да започва връзка с когото и да било, особено с водещия детектив по такова нашумяло дело, в което обвиняемият беше повече от обвиняем. Трябваше да постави разстояние между себе си Доминик, да се придържа само към професионалните отношения. Без значение какви са нейните чувства към него, без значение какво може да изпитва той към нея, между тях стояха твърде много тайни, които не можеха да бъдат споделени. А всяка връзка, основана на неискреност и лъжа, е като кула от карти. Няма как да не се срути.
— Зле сме с времето, Марисол, а имаме много свидетели. — Помисли си да опита да я привлече за работа за обща кауза. — Трябва да снемем показанията им, преди да се събере съдебният състав след две седмици. Отбелязала съм за всеки полицай датата и часа, които предпочитам. Определяй, да кажем, по четирийсет и пет минути на полицай. За Алварес и Фалконети предвиди по три часа.
Марисол грабна заповедта.
— Добре. Ще го направя. Имате ли нужда от нещо друго? Защото е почти четири и половина.
Това е то! Краят на работното време. Си Джей беше забравила, че и адът да се отвори, и потоп да се излее, Марисол няма да работи след четири и половина.
— Имам. Ще съм затрупана с работа през следващите дни. Отложи утрешната среща с роднините по делото Уилкърсън и предсъдебното заседание следобед с инспекторите Миньос и Хоган по случая Валдън. Има още две седмици до делото Валдън. Определи им час за другия петък. А, да, ще ти бъда задължена, ако през следващите дни посветиш времето си на обажданията към мен, освен ако не те извика главният прокурор или не избухне пожар. — Усмихна й се и се запита дали някога ще накара Марисол да се засмее.
Очевидно не.
— Добре. — Това бе единствената дума, която произнесе Марисол, преди да си тръгне, но докато се отдалечаваше по коридора, мърмореше доста високо испански ругатни, които Си Джей чу, въпреки че секретарката силно бе хлопнала вратата зад гърба си. Разбира се, Си Джей не вярваше, че Марисол ще си направи труда да й съобщи, даже ако в зданието избухнеше пожар, това бе цената, която плащаше за острите им отношения, но, слава богу, противопожарната аларма работеше безотказно, а и кабинетът й се намираше само на два етажа от изхода. Толкова за общите каузи.
Останала сама, тя се отпусна назад в креслото от виненочервена изкуствена кожа и зарея поглед през прозореца, през улицата, към сградата на съда и окръжния арест, където в момента държаха без право на гаранция човека, който я беше изнасилил, затворник на щата Флорида, гост на изправителните органи. Отпиваше от изстиналото кафе и гледаше колегите си прокурори как излизат от съда и се връщат към офисите си, помъкнали папки, а някои дори влачещи кашони с документи върху сгъваеми колички. След днешния сеанс при д-р Чеймбърс гъстата непроницаема мъгла, омотала ума й през последните два дена, започна да се разсейва, а нещата да си възвръщат смисъла и перспективата. Вече имаше цел и посока, които да следва, и нямаше значение дали по-късно може да се окажат грешни.