Знаеше, че е безполезно, но въпреки това отново се обади в отдела за неразкритите случаи в Ню Йорк, просто за да провери дали не се е случило невъзможното. Не се изненада, когато научи от секретарката, че доказателствената валидност на ДНК-тестовете е въведена наскоро, и то експериментално, така че до този момент в техния отдел я били приложили само в пет случая. Досието, от което се интересуваше Си Джей, не било сред тях. Значи — край! Бантлинг не може да бъде изправен на съд в Ню Йорк.
Сега вече тя се нуждаеше единствено от отговори. Отговори на многобройните въпроси по случая „Купидон“, които я измъчваха през последната година. Отговори на въпроси за нейното изнасилване, които си бе задавала отново и отново през последните дванайсет години. Изпитваше непреодолима необходимост да узнае абсолютно всичко за това чудовище Бил Бантлинг. Кой е той? Откъде идва? Женен ли е? Има ли деца? Семейство? Приятели? Къде е живял? Какво работи? Как е откривал жертвите си? Къде ги е срещал? Как ги е избирал?
Къде е видял Клои Ларсън? Защо е избрал нея?
Кога е започнал да изнасилва? Кога е започнал да убива? Има ли и други жертви? Жертви, за които те все още не знаят?
Има ли и други като нея?
И защо? Защо мрази жените? Защо ги разрязва и измъчва? Защо вади сърцата им? Защо ги убива? Защо ги е избрал?
Защо бе избрал самата нея? Защо я бе оставил жива?
Дванайсет години и хиляди километри разделяха убийствата на Купидон тук от нейното изнасилване, но й беше трудно да раздели въпросите, които трябваше да зададе. Границите внезапно се размиваха, въпросите се преплитаха, отговорите, които трябваше да се дадат — също.
Къде се е крил Бантлинг през последните дванайсет години? Къде е разигравал болните си извратени фантазии? От собствения си опит на прокурор и от многобройните конференции и семинари, в които бе участвала, знаеше, че серийните насилници и педофилите не падат от небето. Нито спират деянията си. По правило техните престъпления представляват постепенна ескалация към кулминацията на собствените им извратени сексуални фантазии. Тези фантазии зреят в съзнанието, преди да се проявят — седмици, месеци, дори години — и дълго време злосторниците изглеждат съвсем нормални хора, добър съсед, добър служител, добър съпруг и добър баща. Само в мозъците им, където никой не може да надникне, врят и кипят техните чудовищни разяждащи помисли, докато някой ден изригнат като лава и пометат всичко по пътя си, превръщайки фантазията в действителност. „Безобидният“ воайор става крадец. Крадецът — изнасилвач. Изнасилвачът се превръща в убиец. Нещата се свеждат до изкачване на следващото стъпало. И с всяко неразкрито престъпление злодеят става по-дързък, поредната бариера пада, а следващото стъпало се изкачва по-лесно. Серийните насилници не спират, докато не бъдат спрени. Което означава затвор, физическа невъзможност да извършат нови престъпления, или смърт.
Бантлинг покриваше типичния профил на серийния изнасилвач. Освен това беше и садист — човек, който изпитва удоволствие да измъчва и да причинява болка на другите. Тя си спомни отново буреносната юнска нощ преди дванайсет години и минутите, които й се сториха часове. Той бе планирал перфектно всичко от край до край, дори „торбата с фокусите“, за да осъществи фантазиите си. Изнасилването не му стигаше. Изпитваше нужда да я изтезава, унижава и насилва по всевъзможни начини. Нейната агония го разпалваше, възбуждаше го сексуално. Но най-силното оръжие, което използваше, не беше в торбата му, нито бе назъбеният нож, а това, че знаеше всичко за нея, до най-малки подробности, интимните, личните факти, семейството й, приятелите, кариерата — от прякора й до нейната любима марка шампоан. Размаха ги над главата й като меч, унищожи доверието й в хората, разби увереността й в бъдещето. Клои Ларсън не беше похитена случайно в онази нощ. Била е избрана по-рано. И преследвана.
Ако Бантлинг е бил сериен изнасилвач, станал впоследствие сериен убиец, какъвто според нея беше случаят, къде тогава са другите му жертви през последните единайсет години, преди Купидон да започне нападенията си през 1999 година?
Новият й съсед отсреща в ареста бе живял на много места: Ню Йорк, Лос Анджелис, Сан Диего, Чикаго, Маями. Тя прерови криминалните досиета във всички щати, където бе пребивавал, но не намери нищо, дори глоба за неправилно паркиране.