Направи същото проучване и в други градове, в които Бантлинг бе живял, преди да пристигне в Маями през 1994 година. Откри едно изнасилване от мъж с маска на извънземен със същите характеристики в Чикаго през 1989 година и едно под клоунска маска в Сан Диего в началото на 1990-а. Ставаха вече шест. И то само тези, за които имаше съобщения във вестниците. Но Бантлинг ли е бил мъжът, или става дума за обикновени съвпадения? Тя сравни по картата адресите на Бантлинг от Чикаго и Сан Диего с адресите на изнасилените жени. Живял бе на не повече от петнайсет километра от всяка от тях. Си Джей затаи дъх и направи проверка във вестниците от южна Флорида след 1994 година — „Маями Хералд“, „Сън Сентинел“, „Кий Уест Ситизън“ и „Палм Бийч Пост“ — но не получи никакъв резултат.
Прелисти задграничния паспорт на Бантлинг, който бе задържан в съда. Бразилия, Венецуела, Аржентина, Мексико, Филипините, Индия, Малайзия. Беше пропътувал целия свят, командирован от „Томи Тан“, а преди това и от „Индо Експрешън“, друга скъпа дизайнерска къща от Калифорния. Служебните му пътувания бяха продължителни — от две седмици до месец. Производителите на мебели и изложенията, които бе посещавал според списъка, предоставен на съда от „Томи Тан“, обикновено се намираха в предградията на големи градове, където е лесно да останеш анонимен. Някои градове беше посещавал по няколко пъти. Възможно ли е да се открият негови жертви и в чужбина?
Си Джей намери телефонния номер на следовател Кристин Фредерик от Главната квартира на Интерпол в Лион, Франция. Двете бяха работили заедно по издирването на мъж, избил цялото си семейство в хотелска стая в Саут Бийч. Беше се укрил в планините на Германия, където Интерпол и немската полиция го спипаха да си похапва шницел в Мюнхен, а Кристин много помогна за екстрадирането му в САЩ. През месеците, докато уредят прехвърлянето на престъпника, между двете се породиха приятелски отношения. Но отдавна не се бяха чували по телефона.
При първото позвъняване й отговори гласовата поща на Кристин на френски, немски, испански, италиански, за щастие и на английски. Си Джей погледна часовника си. Вече беше десет и половина вечерта. Тя напълно бе изгубила представа за времето. Като пресметна часовата разлика, излезе, че в Лион е изгрев-слънце. Остави си името и телефонния номер с надеждата Кристин да не я е забравила.
Навън беше тъмно, слънцето се беше скрило зад Евърглейдс още преди часове. Кабинетът й се осветяваше само от една канцеларска лампа с шнурче за включване и изключване, подарък от баща й. Яркото флуоресцентно осветление на офиса дразнеше очите й и тя предпочиташе уюта и интимността на тази настолна лампа. Коридорите отвън нейната затворена врата отдавна бяха опустели и тънеха в мрак. Ще трябва да повика охраната от фоайето долу да я придружи до паркинга.
Погледна отново през прозореца на кабинета си към зданието на ареста със запалени лампи на всеки етаж. Странни отчаяни същества бродеха отвън оградата с режещи като бръснач върхове и чакаха да разберат дали техният приятел, приятелка, сутеньор, съдружник в бизнеса, майка ще бъде задържан или освободен. Полицейски коли пристигаха от всички посоки и караха нови престъпници на мястото на успелите да си платят гаранцията. Точно в това мръсно сиво здание със стоманени врати и зарешетени прозорци, зад острите мрежи под охраната на изправителната служба се намираше Уилям Рупърт Бантлинг. Човекът, от когото се криеше и от когото бягаше цели дванайсет години, сега се намираше през улицата на не повече от четирийсет метра от нея. Ако беше затворен и в килия с прозорец, може би я наблюдаваше в този момент, както беше обещал, че винаги ще прави. Само при мисълта за това я полазиха тръпки.
Обърна се да прибере куфарчето си и да си тръгне към къщи. Екранът на монитора светеше ярко в смрачената стая. На него се беше появила последната вестникарска статия, намерена от търсачката „Уестлоу“. Щатът беше Ню Йорк, а вестникът — „Ню Йорк Пост“. Втренчи се в думите с ясното съзнание, че е излишно да чете. Датата беше 30 юни, 1988 година. Самоличността на двайсет и четири годишната жертва на изнасилване не се разкриваше, но все едно. Си Джей знаеше коя е.
Бързо дръпна шнурчето на настолната лампа и изключи компютъра. Сведе глава върху ръцете си и заплака в тъмнината, където никой не можеше да я види.